Новините заваляха една след друга: За втори път в рамките на няколко дни германският вътрешен министър Томас де Мезиер поема инициативата в свои ръце, за да сигнализира, че времето на неограничения прием на бежанци в Германия е вече минало, дори и за сирийците. Отново влизат в сила правилата на Дъблинското споразумение. Това означава, че и сирийските бежанци ще трябва да подават молби за убежище в онази страна от ЕС, в която най-напред са стъпили на европейска територия. Ако те не се съобразят с това изискване и на своя глава се опитат да влязат в Германия, властите ще имат право да ги връщат обратно в първоприемната страна.

От хуманитарни съображения и за да се облекчи дългата процедура по проверката на всеки отделен случай, в края на август канцлерката Меркел обяви временно отпадане на обичайните правила по отношение на сирийските бежанци. За тях беше и почти сигурно, че така или иначе биха получили статут на бежанци.

Неморален подход?

Транзитните европейски страни – Гърция, Унгария, Хърватия, Словения и Австрия, които всъщност би трябвало да отговарят за регистрирането и приемането на молбите за убежище на тези бежанци, просто ги препращаха към Германия. А и самите бежанци искаха да отидат именно в Германия, след като страната им показа, че е готова да ги приеме. Сега обаче на тази практика се слага край. Все по-силният натиск принуждава германското правителство да ограничи наплива от бежанци.

Както можеше да се очаква, върху германския вътрешен министър сега отново се сипят остри упреци, че подходът му е нехуманен и неприложим, пък и не бил предварително обсъден в правителството. Част от тези критики са от партийно-политическо естество, другите се дължат на широко разпространеното схващане, че всяко ограничаване на бежанския прием е неморално. Най-съществен вероятно е аргументът, че връщането на Дъблинските правила едва ли ще промени нещо съществено. Защото именно Гърция е изключена от списъка на страните, в които могат да бъдат връщани бежанци. А тя е основната първоприемна страна за повечето от тях.

Освен това за Германия ще бъде практически невъзможно да установи точно през коя страна всеки бежанец е влязъл в Европа. Естествено е, че самите бежанци нямат интерес да дават верен отговор на този въпрос. А транзитните страни пък имат интерес да ги пропускат на чужда територия, защото ако ги регистрират при тях, Германия ще има формален повод да им ги връща обратно.

И тъй като става въпрос за десетки хиляди души, тъкмо за малките страни като Словения например това ще се окаже непосилно бреме. С други думи, за да заработи Дъблинският регламент отново, Берлин трябва да разчита на сътрудничеството на европейските си партньори. Но дали това изобщо е възможно, след като и самата канцлерка обяви пред Европейския парламент, че Дъблинските правила са станали практически неприложими?

Напълно основателна е и критиката, че с връщането на тези правила Германската служба по миграцията и бежанците, която и бездруго е безнадеждно претоварена, ще бъде залята с нови процедури за проверка. Това пък ще доведе до още по-бавно обработване на документите. Германското правителство искаше да ускори процедурите по разглеждането на молбите за убежище – сега обаче ефектът би бил точно обратен.

Духът от бутилката

Въпреки това решението е правилно и навременно. Защото в случая е важен сигналът, който се отправя към германското население, към бежанците, а и към европейските партньори. Германия не е в състояние да приеме всички бежанци, които напускат своите страни. Жестът на Меркел от самото начало беше грешен. Сега други политици се опитват да върнат отново духа в бутилката.

Допитванията до общественото мнение ясно сочат, че канцлерката и нейният Християндемократически съюз губят доверието на избирателите заради бежанската криза, докато дяснопопулистката „Алтернатива за Германия” набира точки. Ако умерените партии не успеят скоро да спрат притока на бежанци, в определен момент не е изключено да се стигне и до надмощие на крайно радикалните сили.