"Страната, в която живея, не е "моя", нито пък държавата, в която живеете вие, е "ваша". Това е нашата планета, на която всички живеем заедно", обича да казва германката Хилдегард Кнох-Вил, която след едно кратко посещение в България решава, че на всяка цена трябва да помогне на нуждаещите се хора в тази страна. В рамките на инициативата "Обувки за България" Хилдегард Кнох-Вил изпраща всяка година тонове дрехи и обувки, играчки и домашни потреби.

"Там видяхме ужасни неща"

"Всичко започна в края на 2009 година", разказва 53-годишната Кнох-Вил, която работи като консултантка. Навремето тя заминава за Бургас с екипа на германския проект "Коледа в кутия за обувки", за който е работила като доброволка близо десет години. "В България раздавахме коледни подаръци на деца в нужда. Изведнъж нашата ръководителка каза: Сега ще ви заведа на едно място, което може би малко ще ви уплаши. Там ще видите неща, които не сте виждали никога преди."

И така те тръгват на обиколка из ромските махали около Бургас. "Това, което видяхме там, беше ужасно: деца с посинели от студ крака, без обувки, живеещи в бараки без врати, без легла. В този момент си казах: Не, това не може да бъде! Намираме се в ЕС, след три дни ще се прибера в топлия ми дом, при моето семейство, което има всичко, а тези деца нямат дори един чифт обувки."

Така се ражда идеята за нейната собствена доброволческа инициатива. "Когато се върнах в Бергиш Гладбах, първата ми работа беше да изпратя обувки на тези деца. Така се роди и името на моя проект - "Обувки за България". Защото в крайна сметка човек не може да стигне доникъде без обувки - както в буквалния, така и в преносния смисъл. Набързо събрах дарения и успях да напълня пет кашона. Смешното беше, че пощенските такси за колетите бяха по-скъпи от съдържанието им", спомня си Хилдегард Кнох-Вил. За щастие малко след това тя намира партньори, които ѝ предлагат безплатен транспорт до България. Оттогава насам Кнох-Вил и помощниците ѝ изпращат в България до 50 тона дарения на година.

Започнала като проект за бедните ромски деца, днес инициативата на 53-годишната германка е насочена към всички нуждаещи се в България. "Аз не деля хората на роми, бежанци, българи, германци. Смятам, че щом някъде някой е изпаднал в нужда, тези, които живеят в излишък, трябва да му помогнат. А ние в Германия наистина живеем в излишък. Погледнете контейнерите за дрехи - препълнени са. Вижте колко безотговорно се отнасят хората към дрехите и обувките - постоянно купуват все нови и нови неща. Та те тънат във вещи!"

С подкрепата на български партньорски организации и инициативи, даренията от "Обувки за България" достигат до най-различни краища на страната. А от 2014 година Хилдегард Кнох-Вил подпомага и бежанците в лагера в Харманли. "След като хора в Германия ми разказаха, че много от бежанците, пристигнали в България, били по джапанки, нямаше как да не изпратя обувки и дрехи", споделя Хилдегард Кнох-Вил. Тя познава лично няколко бежанци, които преди близо две години са били в България, но вече са получили бежански статут в Германия. "Месеци наред те трепереха да не би да ги върнат обратно, защото са били регистрирани първоначално в България, където са им били взети отпечатъци и са били хвърлени в затвора. Разказват, че са ги третирали като истински затворници - в килии почти без светлина", разказва германката и добавя: "Чувам, че сега ситуацията се е подобрила".

В Германия Хилдегард Кнох-Вил е намерила редица партньори, които подпомагат хуманитарната ѝ дейност. "Всяка година десетки доброволци се включват в сортирането и изпращането на даренията. С тях пълним раници за бедни български ученици, в които слагаме най-необходимото за децата. Сортираме обувки и дрехи за ромчета и бежанци. Опаковаме тенджери и матраци за изпаднали в нужда семейства. Изпращаме и употребявани детски играчки, които преди това са били поправени, пребоядисани и лакирани и всъщност изглеждат като нови. Те отиват в детски градини, които не получават достатъчно оборудване от държавата."

"Децата не са виновни, че са се родили роми"

За своята дейност 53-годишната германка е получавала множество похвали и благодарности от България. Не липсват обаче и упреците. "Наскоро прочетох следния коментар по мой адрес: че с работата ми съм съсипвала текстилната индустрия в България. Това е абсурдно! Нима ромите и другите бедни българи са тези, от които печелят българските производители на обувки и дрехи? Съмнявам се", казва германката и добавя: "Знам, че има и българи, които приказват неща от типа на: Какво ни се бърка някаква германка тук! Ние можем да се оправим и сами. Чувала съм подобни изказвания, чела съм коментари под статии или пък са ми разказвали. Има и българи в Германия, които ме питат: Ама защо го правиш? Те трябва да се справят сами. Други пък са ми казвали: На ромите по-добре нищо да не се дава. И трябва да призная, че тази нагласа ме плаши. Та децата са невинни! Никой не е виновен, че се е родил в ромско семейство."

Хилдегард Кнох-Вил не съди критиците си. Според нея всеки човек си има причини за своята нагласа към света. "Да вземем например българите, живели през комунизма. Те много обичат да се оплакват. Отдалече ми изглежда така, сякаш са свикнали някой друг да се грижи за тях. Струва ми се, че не са се научили да носят отговорност, че някак не умеят сами да подредят живота си. За тях е типичен манталитетът на жертвата", споделя Хилдегард Кнох-Вил, която е била всъщност един-единствен път в България. "Бях в страната само през 2009 година. Оттогава насам живея със снимките и разказите. Чета и редовно публикации за България. Но много ми се иска да отида отново там - при това за по-дълго време", казва германката и добавя: "Иска ми се да изградя още един проект в България. Този път в помощ на българските жени. Мислила съм да създам нещо като кооперация за шивачки, чиято продукция да продаваме в Германия. В България има толкова много жени, които умеят да шият, но са безработни или пък получават твърде ниски заплати. Но засега, за съжаление, нямам време да се захвана с това. Доброволка съм от сърце, но и аз си имам граници. И аз имам нужда от свободно време", казва Хилдегард Кнох-Вил.

Тя осъзнава много добре, че е късметлийка, тъй като се е родила в богата държава като Германия. "Въпрос на добър или лош късмет е да се родиш тук или там. Едни имат много, други - малко, но нищо не принадлежи само на мен или само на теб. Трябва да разберем, че е много важно да се подкрепяме и че това е за доброто на нашата обща планета", пише Хилдегард Кнох-Вил на своята уебстраница. Там откриваме и това нейно признание: "Има дейности, от които печеля. Има и такива, за които с радост харча от спечелените пари. И двете са ми еднакво важни. И съм благодарна, че живея в страна, в която мога да върша и eдното, и другото".