В началото – един периферен детайл. На фестивала в Кан, а и на други международни форуми, където филмът събра многобройни награди, рекламата за него се въртеше около един… български кукер. Кукерският костюм може да се види и в рекламните клипове за филма, а освен това играе ключова роля и в самото действие.

Тъкмо нахлузил този костюм, един от двамата главни герои, титулният Тони Ердман, успява да прогони „злите духове” на леденостудения капитализъм, които го отчуждават от дъщеря му. Всъщност, това е и централният конфликт в тази невероятна трагикомедия: опитът на един симпатичен, леко отнесен германски учител със странно чувство за хумор да се сближи със своята свръх успешна дъщеря, която като бизнес-консултант за германска компания в Румъния е на път да „рационализира” една голяма фирма и да остави много хора без работа.

Йоахим Кюртен от „Дойче веле” коментира номинацията на „Тони Ердман” за „Оскар” по следния начин: „Това предложение е неочаквано и изненадващо. Мнозина експерти бяха сигурни, че в надпреварата за „Оскарите” Германия отново ще предложи някое произведение с историческа тематика – тъй като подобни филми обикновено имат най-много шансове за успех. Само че и през 2014, както и през миналата 2015 година, германските предложения на историческа тема бяха отминати от Академията за „Оскарите” и останаха без номинации.

Все пак, националната номинация означава само, че Германия предлага този филм за евентуална селекция. Тоест – изобщо не е сигурно, че Холивуд ще го вземе. Членовете на Академията могат да избират филми от цял свят. Те първо трябва да изгледат различните национални предложения и едва тогава решават кои пет филма ще получат номинация за „Оскар”. Този „Оскар” се връчва в категорията „Най-добър не англоезичен филм”, която пък играе съвсем периферна роля в бляскавия гала-спектакъл, излъчван на живо по цял свят. Казано другояче - това са трохите, които Холивуд подхвърля на световното кино.

Необикновено, смело, изненадващо кино

Можем само да приветстваме германското жури за избора на „Тони Ердман”. Филмът на младата режисьорка Марен Аде вече направи много за повишаване на авторитета на германското кино в чужбина. На световната си премиера в Кан той спечели сърцата на публиката - най-вече на американците, на британците и на французите. Германски филм да разсмее до сълзи зрителите? Германско кино, което е забавно, но не е плоско? Представете си: да, възможно е! И Марен Аде с този филм навярно е направила много повече за имиджа на Германия по света, отколкото многобройни културни посланици на страната.

„Тони Ердман” е много специален филм, той е подмолен и очарователен, актьорите те помитат с играта си, а темата е супер актуална. Защото в крайна сметка става дума за глобализираната икономика и за това в какво тя превръща хората. Но Марен Аде не разказва тази история с назидателно вдигнат показалец, а с много хумор и абсурдно смешни детайли. „Тони Ердман” ни среща с едно съвсем различно германско кино - необикновено, смело, изненадващо. Той показва една отворена към света Германия с чувство за хумор, която дори е способна да се надсмива над самата себе си. Тъкмо поради това в Кан в този филм се влюби както международната публика, така и кинокритиката. Сега е ред на Академията, присъждаща „Оскарите”!