П. Рески:

"Заниманието ми с мафията започна още като студентка, когато прочетох „Кръстникът” на Марио Пузо. Бях толкова впечатлена, че заминах веднага за това малко градче Корлеоне. Върнах се разочарована, защото реалността изглеждаше съвсем различно. Мафията ме заинтригува въпреки всичко, което от друга страна има общо и с принципния ми интерес към семейни истории. А в крайна сметка мафията е една голяма семейна история. След това първата ми журналистическа работа ме заведе в Палермо и така още от самото начало на професионалния ми път като журналистка аз се сблъсках по някакъв начин с мафията."

Е. Видински:

Италианецът Роберто Савиано издаде много успешна книга за мафията, сега обаче е принуден да се страхува за живота си и планува дори да напусне страната. Вас страх ли Ви е?

П. Рески:

Страхът не е добър съветник когато става дума за мафията и аз не искам да се страхувам.

Е. Видински:

Какво точно имате предвид, че не е добър съветник?

П. Рески:

Ами нямаше да направя много от нещата, които направих за тази книга, интервюта, репортажи и така нататък, ако се страхувах.

Е. Видински:

Сега книгата обаче вече е на пазара, тоест тя е публично достояние. Сега не е ли по-опасно?

П. Рески:

Надявам се, че не. Не знам…

Е. Видински:

Вие сте били вече два пъти в България по литературни проекти, в Пловдив и София. Можете ли, с оглед на работата върху последната Ви книга, да направите някаква връзка между мафията в Италия и тази в България или като цяло в Източна Европа?

П. Рески:

Винаги ме учудва строгият поглед върху България и Румъния, което от една страна е добре, защото там наистина има сериозен проблем с организираната престъпност, но от друга страна трябва да е ясно, че ако отношението към Италия беше също толкова строго, тогава мафията не би имала шанс да се развие толкова добре. Чета много за българската мафия, но все пак си мисля, че тя има още много да се учи от италианската мафия, защото тя е внедрила хората си навсякъде, в европейския парламент например. Тоест да се учиш от италианската мафия означава за българите и румънците да се научиш да побеждаваш."

Е. Видински:

Какво прави обаче италианската държава срещу мафията? Прави ли реално нещо или всичко е само демонстрация?

П.Рески:

През последните години антимафиотските закони бяха отслабени неимоверно, а някои дори напълно премахнати. Това е един много негативен знак от страна на италианската политика към италианското общество, а и към света.

Е. Видински:

Берлускони ли носи главната отговорност?

П. Рески:

Не е само Берлускони, в Германия хората си мислят, че той е единственият поддръжник на мафията. Истината е, че всички италиански правителства носят отговорност, защото правят прекалено малко, а това е така поради една проста причина: те знаят, че без мафията не могат да управляват.