В ежедневието нормирането е толкова естествено, че остава почти незабелязано. Който изкачва стълби, едва ли се замисля защо това му се удава така лесно. И за тях има обаче съответните изисквания по ДИН - това е съкращението за Германския институт по нормиране. Неговите стандарти налагат своя отпечатък в ежедневието в много по-голяма степен, отколкото хората осъзнават. Близо един процент от брутния вътрешния продукт на Германия се създава от нормиращата сфера. Това играе роля и в експортната дейност, казва професор Курт Блинд от Техническия университет в Берлин. Той изследва икономическата полза от стандартизацията:

Нормата като извор на солидни печалби

"За разлика от други държави, например Великобритания, в Германия има много силно изразена национална култура за нормиране. Особено в онези сфери, които са силно експортно ориентирани, като например машиностроенето, има нужда от усилия, така че национално постигнатите стандарти да бъдат изнесени и на международно ниво. По този начин се печелят и нови пазари."

Казано по друг начин - който успее да утвърди своите национални стандарти за качество и навън, улеснява пробива на собствените си икономически продукти на международния пазар. В това отношение Германия има значителни успехи. Две трети от всички международни норми в областта на машиностроенето са базирани на германски стандарти. Не са малцина експертите, които говорят за Германия като за световен шампион по нормиране. В конкретно икономическо изражение това означава, че германската индустрия икономисва между 16 и 20 милиарда евро годишно от това, че стандартите на производство са силно уеднаквени с международните. В това отношение германската стратегия е коренно различна от американската да речем, както пояснява Сибиле Габлер от Германския институт за нормиране:

САЩ - джунгла по отношение на нормите

"Ние в Европа сме убедени в предимствата на единните стандарти - в това, че е от полза за отделните проблеми да има норми, които да помагат за разработването на решения. В САЩ действат по съвсем различен начин, там изобщо няма единен национален нормиращ орган. Затова пък съществуват над 200 института по стандартизация. Те създават всевъзможни норми, част от които взаимно си противоречат."

Докато в САЩ се залага на конкурентния принцип в нормирането, в Германия са убедени в предимствата на единно нормираните продукти. Това впрочем ни най-малко не ограничава разнообразието на произвежданите стоки. Тъкмо обратното.