Кой може да предположи, че в портфолиото на един източноевропейски олигарх може да има и една фабрика за нишесте? В случая с шоколадовата империя на Петро Порошенко обаче това е точно така. Нишестето е важна суровина за произвеждането на сладкарските му изделия. Толкова важна, че той не я купува, а я произвежда в собствена фабрика. Журналистическо разследване на Дойче Веле установи, че освен двете фабрики в Украйна, Поршенко притежава и още една фабрика за нишесте в източната част на Германия.

Още през 2011 година, когато въпросната фабрика в Германия бе продадена, някои твърдяха че тя била купена именно от Порошенко. Сега, в хода на публикациите на "Панама пейпърс", стана ясно колко сложни са взаимовръзките около собствеността на украинския президент и неговото обкръжение. Вече се знае, че Петро Порошенко е организирал своя известен концерн "Рошен" чрез офшорни фирми. А критиците го обвиняват, че по този начин е укривал данъци.

Самият той отхвърля всички обвинения. Порошенко твърди, че откритите в "Панама пейпърс" фирми-пощенски кутии имали единствено следната цел: управлението на неговия концерн за сладкарски изделия да бъде поверено за попечителство на известна международна икономическа агенция докато той е президент на Украйна.

Журналистическото разследване на Дойче Веле обаче показва друго: че използването на фирми-пощенски кутии в данъчни оазиси не е изключение в бизнес-практиката на украинския президент. Пример за това е и фабриката за нишесте в Елстерауе в провинция Саксония-Анхалт, въпреки че с годишния си оборот от 6 милиона евро и около 100 работници тя е само една малка част от бизнес-империята на Петро Порошенко.

Кой е Сергей Зайцев?

Фабриката за нишесте в Елстерауе е част от фирмата "Interstarch GmbH". Тя пък е под шапката на украинската фирма на Порошенко "Interstarch Ukraine". Справка в търговския регистър показва, че формално дъщерната германска фирма е собственост на търговско дружество в Кипър, чиито управител пък е фирма от Британските Вирджински острови. Тази плетеница размива взаимовръзките в собствеността и дава данъчни предимства.

Украинският президент не отговори на запитване на Дойче Веле за отношенията си със споменатите фирми-пощенски кутии. Неговите икономически съветници обаче съобщават, че тази фирмена мрежа не принадлежи на Петро Порошенко. Икономически упълномощеното лице бил някой си Сергей Зайцев. Съветниците на Порошенко подчертават, че Зайцев е "независим предприемач" и бизнес-партньор на президента. Поглед върху фирмените регистри в Кипър и Холандия обаче показва нещо друго: Зайцев е не само заместник-генерален дирактор на концерна "Рошен", ами и управител на фирмите-пощенски кутии, които трябва да станат попечители на концерна "Рошен". Документите "Панама пейпърс" разкриват украинския президент като реален собственик на цялата фирмена мрежа, чиито разклонениея стигат до Британските Вирджински острови. Именно там е регистрирана и фирмата "Euro Business Investment LTD", която чрез междинната фирма в Кипър контролира германската "Interstarch GmbH".

Сложната схема на Порошенко

Британските Вирджински острови са един от най-големите данъчни оазиси в света. Те не сътрудничат с чуждестранни данъчни служби, нямат и официално достъпен фирмен регистър. Затова ли фирмите на Порошенко са организирани по този начин?

Украинският президент е задължен по закон да обявява публично всичките си доходи. Самият Порошенко твърди, че от встъпването си в длъжност няма никакви доходи от чужбина. Той не може и да има чуждестранни доходи, защото неговият стар приятел Сергей Зайцев е официалният собственик на фирмата в Кипър, както и на германската фабрика за нишесте. Неизяснена остава обаче собствеността в края на веригата на Британските Вирджински острови. Съветниците на Порошенко от икономическата агенция "ICU" не дават информация по този въпрос. Те само съобщават, че съществува договор за управление между фирмата на Порошенко "Interstarch Ukraine" и германската "Interstarch GmbH".

Освен пълната анонимност, мрежата от фирми-пощенски кутии има и още едно предимство: чрез нея могат да се пестят данъци. 35-те милиона за покупката на фабриката в провинция Саксония-Анхалт са били получени като заем от "Interstarch GmbH" от фирмата-майка в Кипър "Camarin limited". Тоест украинският инвеститор сам си е дал пари на заем. При това с висока лихва, както показват годишните баланси. От 2011 години в кипърската фирма се вливат годишно по два милиона евро само от лихви. Тези лихви не подлежат на данъчно облагане съгласно германско-кипърското споразумение за двойно данъчно облагане. Финансовият експерт Ханс-Лотар Мертен твърди, че това е обичаен модел за пестене на данъци. "Те могат тук да вкарат тези лихви в оборот и да ги облагат. По този начин намаляват печалбите в Германия. Но печалбите, които се вливат в Кипър и Карибика, не подлежат на данъчно облагане. И това е съвсем легално. Но много често подобни конструкции се използват за пране на пари", казва той.

Ще се вливат още милиони

Фирмата "Interstarch" трупа от година на година нови дългове към фирмата-майка в Кипър. В края на 2014 година общата стойност на тези дългове достигна 44 милиона евро. Въпреки това фирменото ръководство обяви нови инвестиции от страна на съдружниците си в размер на 25 милиона евро.

В годишния си отчет фирмата се оплаква от ниските изкупни цени на нишестето и високите цени на пшеницата. През 2014 година това е довело до загуби от почти 6 милиона евро. Въпреки това през следващите години производствените мощности ще бъдат увеличени. Очевидно украинският инвеститор ще продължи сам да си дава пари на заем в Германия. А погасителните лихви ще се вливат в банковите сметки на офшорните фирми. Германският фискус няма да получи нито цент, защото когато няма печалба, няма и корпоративен данък.