Финансово-икономическите елити в Германия са една почти херметично затворена прослойка, пише Юлия Фридрихс в седмичника „Ди Цайт". И констатира, че децата от тази прослойка още на старта си - в частни училища, а по-късно и в скъпи университети - вече са предопределени за високо платена мениджърска кариера.

В прочутото частно училище-интернат „Салем" родителите плащат 3000 евро месечно. А това означава, че под черта средното образование в престижния интернат излиза около 250 хиляди евро - сума, която нормалното германско семейство не може да си позволи.

Подобни са разноските и за висше образование в някои от скъпите частни университети. Тригодишното следване за бакалавър в European Business School например струва 42 хиляди евро - само като такса. Твърди се обаче, че абсолвентите на този университет започват работа с годишна заплата от 56 хиляди евро нагоре, което е с 44% повече в сравнение с другите абсолвенти.

Равни шансове ли?

Според германската конституция, достъпът до образование не бива да се възпрепятства от парични проблеми, припомня авторката на статията. По закон учениците в Германия не се „сортират" според имущественото състояние на родителите им, а Конституционният съд вече постанови, че частните училища трябва да бъдат достъпни за всички, без значение какво е икономическото положение на родителите. Но много частни училища пренебрегват това изискване, се казва в доклад на берлинския Център за наука. Авторите на доклада смятат, че училищните инспекции просто не контролират дали това изискване се спазва.

Напоследък броят на учениците в частните училища непрекъснато расте. Вече всеки десети ученик посещава частно учебно заведение. От което следва, че добрите намерения на законодателя си остават само на хартия, а парите играят все по-решаваща роля за доброто образование.

Но не е само образованието, което могат да си позволят децата от по-богати семейства. Семейният произход и принадлежността към прослойката на финансово-икономическите елити очевидно са основният фактор при селекцията на бъдещите високопоставени мениджъри.

Университетският преподавател Михаел Хартман отдавна се занимава с въпроса как се набират така наречените „елити" в Германия. Още преди десет години той обясняваше нещо, което потвърждава и сега: „Семейният произход оказва пряко влияние, когато става дума за това да се добереш до тези елити", пояснява Хартман и твърди, че 80% от икономическите елити в Германия произхождат от една и съща среда.

"Сбъркано развитие"

Университетският преподавател добавя нещо много интересно: когато се рекрутират хора за високи мениджърски позиции, основна роля играе… приликата. „В комисията за интервютата седят главно високи мъже от горния слой, които преценяват кандидатите така: Аз съм добър, добър трябва да бъде и онзи, когото подбираме. Тоест, той трябва да бъде като мен: висок мъж от горния слой". В резултат от което по горните етажи на бизнеса почти няма да срещнете не само жени, но и ниски мъже, твърди Хартман.

В края на статията авторката Юлия Фридрихс стига до едно тъжно заключение: „По време на журналистическото ми разследване не попаднах на нито един човек, готов да поеме отговорност. Отговорност за сбърканото развитие през последните години, отговорност за едно по-справедливо общество".

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: