За разлика от пищното празненство през септември в чест на юбиляра Франц Бекенбауер , “бомбардировачът на нацията “, както бива наричан Герд Мюлер ,се отказва от големи посрещания. “ Това не е моят свят.Аз не се нуждая от гала-представления.За мен това е ден както всички други.” Със семейството и с приятели звездният нападател на германския футбол през 60-те и 70-те години ще вдигне наздравица в своя любим ресторант в Мюнхен. Най-голямото признани обаче Герд Мюлер получи още преди това от своя съпътник Франц Бекенбауер.” Без Герд нашите успехи нямаше да бъдат възможни.На него дължим всичко” , заяви “кайзерът “на германския футбол . Но големите фрази никога не са били елемент на Герд Мюлер . Обикновено той оставяше головете да говорят. Неговите рекорди остават паметни.

68 гола в 62 мача за германския национален отбор .Това е рекорд за Германия. Също такъв рекорд са и отбелязаните от Герд Мюлер 365 гола в 427 мача в Бундеслигата. В нговият актив се вписват още 79 гола в 64 мача за купата на германския футболен съюз и 66 гола в в 74 мача за европейската купа. Мюлер няма патентна рецепта за тази невъобразима резултатност. “ Не зная , казва той.Това не се учи.Трябва да имаш инстинкт Трябва да реагираш бързо и да можеш да стреляш еднакво добре с двата крака.” Герд Мюлер няма ранглиста за своите най-красиви попадения. Особено се е запечатал в спомените му четвъртфиналния мач на световното първенство в Мексико през 1970 година , когато Германия спечели срещу Англия с три на два. Неговият най-важен гол е безспорно победния гол на финала на световното първенство през 1974 година в Германия , когато германците спечелиха в Мюнхен срещу Холандия с два на един.Мюлер отбеляза този гол чрез неповторимото “ мюлерово” завъртане след пас на Райнер Бонхоф.

Мюлер идва в Мюнхен през 1964 година от провинциалния отбор Ньордлинген.Тогава по нищо не личи че този футболист е пред една забележителна кариера.Тогавашният треньор на Байерн Мюнхен незабравимият Чик Чайковски го нарича на подбив”щангист” имайки предвид силно развитите му бедра , след което му лепва легендарното “ малкият ,дебел Мюлер”.

Световен шампион през 1974 –а , четири пъти шампион на Германия четири пъти носител на купата на германския футболен съюз , три пъти победител в турнира за купата на европейските шампиони , един път победител в туринира на носителите на националните купи, седем пъти голмайстор на Бундеслигата , през 1970-а “футболист на Европа за годината” , както и “ през 1967 и 1969 –а “Футболист на Германия за годината.” През 2003-а по повод 40-ия рожден ден на Бундеслигата Герд Мюлер е обявен за най-изявения футболист в историята на Бундеслигата.И до днес неговите приемници в нападението на националния отбор както и в Бундеслигата биват оценявани по единица мярка Мююлер .Неговите 40 гола в шампионата на бундеслигата 1971-72 година остават магически връх.

Животът на Мюлер обаче далеч не е низ от само хубави часове , тъй като след годините на слава идва сгромолясването.След приключването на кариерата си в амриканския Форд Лаудърдейл той се встрастява в алкохола. “ Страдах.Традах извънредно много и без моите приятели нямаше да мога да се измъкна от тази ситуация , “ казва Мюлер. Приятелте , това бяха бившите му колеги от байерн Мюнхен , които в този горчив период бяха неотлъчно до него. Под приятелското давлене на мениджъра на байерн Мюнхен Ули Хьонес Мюлер се подлага на терапия , побеждава алкохола и получава нов шанс в Байерн Мюнхн.От 1992 година Мюлер е тнеьор на юношеския и на аматоьорския състав н Байерн , като току що договорът му бе продължен до 2010 година. Но и след това вече 65 годишен Герд Мюлер не възнамерява да излезе истински в пенсия. “ Ще идвам , казва той , всеки ден тук за да наглеждам какво става , защото това тук е моят свят.”