Въпросите към ръководителя на бюрото д-р Марко Арндт зададе Николай Цеков

ДВ: Как оценявате първите стъпки на правителството на премиера Борисов? Кои приоритети в областта на бюджетната политика бихте отличили?

Марко Арндт: Надявам се, че Борисов ще запази същата стриктна финансова дисциплина, с която беше запомнено предишното оглавявано от него правителство. Според новия финансов министър Горанов, дефицитът по бюджета за следващата година няма да надхвърли трипроцентовата бариера. Ситуацията тази година е утежнена във връзка с фалита на КТБ и произтичащите от него изплащания на гарантираните депозити в тази банка. Проблем са и загубите, които този фалит причини на редица държавни институции и общински предприятия. Въпреки някои аналогии, ситуацията сега е по-различна от кризата през 1997 година. Но правилата са същите: държавата не може да харчи повече отколкото има. Защото задлъжнялостта всъщност е прехвърляне на дълговете от едно поколение към следващите. Затова трябва да се внимава с вземането на нови заеми.

България отново е изправена пред дилемата: какво трябва и какво може да се направи с ограничените ресурси на държавата. Мисля, че българите не трябва да забравят какво се случва в Гърция през последните години. Бойко Борисов ще трябва да много внимателно да балансира по отношение на финансите. В сегашната ситуация не би било осъдително ако допусне почти двойно нарастване на дефицита по бюджетния баланс - до 5 процента за текущата 2014 година.

ДВ: Популизъм ли е отпускането на коледни надбавки за пенсионерите на фона на констатациите за огромни дупки в бюджета?

Марко Арндт: От социална гледна точка няма нищо укоримо в отпускането на тези 40 лева коледни надбавки за най-бедните. Чудя се обаче как ще се почувстват пенсионерите с малко по-високи от приетия критерий за коледни надбавки пенсии, които няма да получат нищо. Веднага след миналогодишната си оставка като премиер, Борисов призна, че е подценил неблагоприятните ефекти от затягането на бюджетната дисциплина.

Реформите чакат

ДВ: Заплашена ли е България да бъде "отвързана" от Румъния в процеса на присъединяване към Шенген? Защо и как застоят и бездействието в борбата с корупцията и липсата на съдебни реформи в България влияят на влизането ѝ в Шенгенската зона? Как християндемократите и Германия гледат на тези проблеми?

Марко Арндт: Според мен България също заслужава да получи шенгенски пропускателен режим за границите си по въздух, какъвто се очаква за Румъния. Не мога обаче да си представя, че българо-румънската граница по Дунав може да стане и шенгенска граница! Но това би могло и да се случи, ако България продължи да разочарова европейските си партньори, т.е. ако тя не се пребори с корупцията и не осъществи нужните реформи в правосъдието, колкото и вярно да е, че това са допълнителни изисквания към основните условия за прием в Шенген. Но нещата са такива, каквито са.

Последните два доклада на Еврокомисията за България не бяха особено позитивни и няма как да са такива, ако не се предприемат истински реформи в правораздаването. Засега са налице само намерения в тази насока и от страна на новото правителство. В България има все още много случаи на протакани и довеждани до задънена улица дела с висока обществена значимост. Това може да се прочете между редовете в докладите на Еврокомисията за напредъка на страната в областта на правосъдието и вътрешната сигурност и то няма как да не е източник на негативно отношение към случващото се в българските съдилища.

"Патриотични" игри

ДВ: Как преценявате досегашното участие на Патриотичния фронт в правителството?

Марко Арндт: Винаги е трудно да се работи с партньори, залагащи на популизма, защото тях ги интересува основно това да не загубят доверието на своите избиратели. Това е и смисълът на изказванията, направени от лидерите на Патриотичния фронт през последните две седмици. Подобен тип говорене наблюдавахме и по време на предизборната им кампания: за разполагане на ракети по българо-турската граница, за забрана на предизборната пропаганда на турски език и за принудителен труд за родители, чиито деца не знаят български при постъпване в училище. Тези идеи вече са позабравени и това ме кара да мисля, че исканията на Патриотите за оставката на един етнически турчин, назначен за заместник-министър, също няма да бъдат доведени докрай. Доколкото разбирам, двамата съпредседатели на Патриотичния фронт набеждават въпросния зам.-министър за турски агент, а това е много сериозно обвинение, което трябва да се докаже. Предположенията не могат да бъдат основание за подобен натиск. Мисля, че атаката на Патриотите към него е по-скоро заради етническия му произход. Ако това се потвърди, ще означава, че си имаме работа с явлението расизъм. Не мисля обаче, че Патриотичният фронт ще се конфронтира докрай с правителството по този въпрос, защото това негово поведение е за вътрешна употреба - предназначено е за електората на националистите. В този смисъл Патриотите периодично могат да предявяват подобни искания и в бъдеще, но няма да се борят докрай за прокарването им, защото това би означавало само едно – край на правителството, което няма да се подаде на подобен натиск. Този вариант със сигурност не устройва Патриотичния фронт, защото е налице реална опасност той да остане извън Народното събрание при евентуални предсрочни избори.

Премиерът Борисов е поставен в много неудобна ситуация, но той няма друг начин да крепи коалиционното си правителство. А алтернативата - нови предсрочни избори бе неприемлива за мнозинството. Допускам, че включването на формацията АБВ в правителство бе направено с цел да се потърсят контакти и подкрепа от европейските социалисти, да се разшири неговата парламентарна база и да придаде на правителството някакъв по-социален оттенък.

Общество и църква

ДВ: Какви са проблемите на църквата в България? До какви изводи стигнахте на конференцията, която фондация „Аденауер“ проведе по тази тема наскоро?

Марко Арндт: От години работим с Българската православна църква и особено с Богословския факултет на Софийския университет. Целта ни е Църквата да се отвори към обществото. Защото за едно общество, което все повече се отделя от Църквата, е много важно да чуе етичните и нравствени послания на Християнството, например по отношение на биоетиката, въпросите за ценностите на човешкия живот, за отношението към смъртта и страданието. В това отношение православната църква няма традициите на католическата и протестантската църкви. Ето защо целта ни е да повишим чувствителността на БПЦ по този въпрос и тя да се ангажира повече и с обществено-политически функции. Ние подкрепяме настояването на Църквата за задължително въвеждане на вероучение за децата с православни родители, но досега то не е било прието от нито едно българско правителство след 1990 година.