От Кристофер Неринг:

Преди броени дни българската прокуратура публикува записи, които според нея говорят за това, че протестиращите в България са направлявани от укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков. Това може да се превърне в един от най-големите скандали с подслушвания в България.

Кога и как може да се подслушва в България?

В България прилагането на "специални разузнавателни средства" (СРС), т.е. проследяване, подслушване, инсталиране на устройства, контрол на кореспонденцията и на електронните комуникации и прочие, е уредено от Закона за специалните разузнавателни средства. Според закона, службите за сигурност и прокуратурата могат да поискат от съда разрешение за използване на СРС, при което точно е описана формалната рамка, включително предполагаемото деяние и продължителността на използването. И понеже това е сериозно посегателство върху основните права на българските граждани, за целта е необходимо не само съдебно разрешение, но и постоянен контрол от страна на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и от специализираната постоянна комисия на Народното събрание. За представените СРС-та досега не е направил изявление нито един от тези органи и институции, включително и шефът на ДАНС.

В какво се състои скандалът?

Безпрецедентните действия на главния прокурор Иван Гешев са направо скандални. И това не се отнася само до въпроса дали подслушването на Васил Божков е било законосъобразно. Прокуратурата вече от известно време насам води разследване срещу хазартния милионер, тъй че е възможно да има съдебно разрешение за подслушването му (но това не означава директно, че Божков наистина е извършил приписваните му деяния).

Същинският скандал е публикуването на записите. Този ход беше безпрецедентен, неуместен и незаконен, и то по няколко причини. Да започнем с това, че главният прокурор Гешев по един изключително непрофесионален начин разкри и компрометира тайното набавяне на информация в едно текущо разследване. Във всеки съдебен процес в една правова държава подобни "доказателства" автоматично стават недопустими. И още: Прокуратурата по недопустим начин въздейства върху общественото мнение, а това е достатъчна причина за прекратяване на делото. Още по-обремеменяващ е фактът, че публикувайки подслушани телефонни разговори, главният прокурор нарушава закона. Защото член 32 от Закона за специалните разузнавателни средства недвусмислено повелява, че "Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност". Да не говорим, че всички информации, събрани чрез подслушване, са строго секретни. Гешев по скандален начин наруши и двете изисквания. Освен всичко друго, публично бяха оповестени и имената на предполагаемите събеседници на Васил Божков (срещу които разследване изобщо не се води), а от гледна точка на европейската политика за защита на личните данни това действие е направо гротескно. Още повече, че става дума за журналист и за депутат, които по принцип трябва да се ползват от особена закрила срещу подслушване.

Как действат в Германия: един пример

През лятото на 2018 година шефът на германското контраразузнаване (Служба за защита на конституцията) д-р Ханс-Георг Маасен беше принуден да подаде оставка. Причината: негови публични изказвания във връзка с дясно-радикални изстъпления в Кемниц. Същината на онзи скандал се състоеше в това, че един високопоставен държавен служител няма право да се намесва в текуща политическа дискусия на базата на поверителни информации, с които разполага по служба.

Случаят с Маасен демонстрира известни сходства с настоящия скандал със СРС-та в България. Защото главният прокурор Иван Гешев също по неуместен начин се намесва в текущата политика, публикувайки поверителни информации. Всъщност, в случая става дума не за разследването срещу Васил Божков, а най-вече за гражданските протести срещу Гешев, които той се опитва да дискредитира.

Като имаме предвид както законите, така и правилата, които важат за тайните служби и службите за сигурност, въпросните действия на главния прокурор бяха изключително непрофесионални и дори незаконни. Политическата цел на Иван Гешев е очевидна: да дискредитира протестното движение, което настоява за оставката му. Във всяка една демократична и правова държава подобни безпрецедентни действия бихи били политическо самоубийство. Ходът, замислен като пренасочване на удара, всъщност трябва да доведе до оставката или освобождаването на Иван Гешев. В сегашните кризисни времена обаче българската политика сякаш функционира по някакви свои собствени правила.

****

Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата "77-те най-големи митове в шпионажа".

****
Припомняме Ви и това видео, което обяснява как започнаха протестите през юли в България: