ДВ: Сърбия в момента се намира в деликатна ситуация - тя е раздвоена между Москва и Брюксел. Коя е правилната посока за Белград?

Андреас Шокенхоф: Сръбският премиер Александър Вучич заяви ясно проевропейската ориентация на страната си. Сърбия обаче е поставена под засилен натиск от Русия - президентът Путин се опитва чрез енергийната си политика и редица икономически зависимости да установи контрол върху някои страни от Балканите. Това наистина е труден шпагат. Но при последното посещение на Путин в Белград сръбският премиер не се ангажира с нищо пред руския лидер. Точно обратното - той потвърди проевропейския път на развитие на страната, който ние трябва да подкрепим.

Двата пътя на развитие

ДВ: Как оценявате ситуацията в страните от Западните Балкани, особено след избухването на конфликта в Украйна? Може ли районът също да бъде дестабилизиран?

Андреас Шокенхоф: Путин води ревизионистична политика. Руският президент се опитва да възстанови колкото се може по-голяма част от някогашната съветска сфера на влияние. Затова страните от региона трябва да вземат ясно решение по кой път да тръгнат - на европейските ценности, правовата държава, демокрацията, социалното пазарно стопанство и борбата срещу корупцията или към Евразийския съюз на Путин, който предлага съвсем различен модел на държавност и икономически отношения. Това е много трудно решение, включително защото Путин се опитва да изнудва страните от Западните Балкани, които са икономически зависими от Русия. Затова е важно всяка заявка за интеграци с ЕС да бъде подплатена и със съответната амбициозна политика. И обратното - ЕС трябва да направи необходимото, за да ги подкрепи по този път, което ще накара хората да повярват, че европейското предложение наистина е много атрактивно.

ДВ: Точно в това се състои проблемът: хората в Югоизточна Европа са с усещането, че ЕС се занимава предимно със себе си, а перспективата за членство е само на хартия. Какво е необходимо, за да се промени това?

Двете условия за успех

Андреас Шокенхоф: Вярно е, че ЕС има много вътрешни проблеми за решаване, особено след избухването на кризата през 2008 година. Не са преодолени огромните различия в конкурентоспособността на отделните страни-членки, ЕС още не е "преглътнал" приема на Румъния и България през 2007 година. Но Европа не може да си позволи да чака да бъдат решени всички тези проблеми и след това да пристъпи към интеграцията на Западните Балкани. Тези въпроси трябва да се решават едновременно. Партньорите на ЕС трябва да чувстват, че той е честен с тях и е решен да ги интегрира. Но правилата са ясни: условията за членство трябва да бъдат изпълнени.

От украинската криза насам е пределно ясно, че Русия в момента провежда крайно агресивна пропаганда - не само в Русия и Украйна, но и в Западна Европа и страните от Западните Балкани. Русия се опитва да подмени реалността като представя за факти напълно измислени твърдения. В този смисъл Москва използва много агресивно инструмента за формиране на общественото мнение в страните от региона - Сърбия, Албания, Косово, Черна гора. А това още веднъж показва колко е важно ЕС да има ясна и единна позиция. Същото важи и за Германия, която играе ключова позиция по много въпроси. Две са предпоставките за успеха на целия този процес: първо - решимостта на ЕС, който не трябва да позволява да бъде разединяван както след войната в Грузия през 2008 година; и второ - обществено-политическата и икономическата трансформация в страните, които желаят да се интегрират в Европа, трябва да бъде извършена успешно и докрай.