1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германски медии за събитията в България: "Като в Минск"

4 септември 2020

Ето само няколко цитата: "Прекомерно полицейско насилие, каквото иначе познаваме от беларуската столица Минск"; "И този път Борисов успя да измъкне главата си от примката"; "България е на път да стане втора Унгария".

Кадър от протеста на 2 септември
Кадър от протеста на 2 септемвриСнимка: DW/V. Bayryamova

Германските медии проявяват все по-голям интерес към събитията в България. Авторитетни издания като „Зюддойче Цайтунг", „Ди Цайт", Ди Велт" и други коментират и днес развоя на протестите и нестихващите искания за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев.

„Когато един премиер обявява в социалните медии, че няма нищо против гражданите да го замерят с яйца и домати, стига да освободят кръстовищата, има само две възможни обяснения: този човек или е изцяло откъснат от действителността, или вярва в помирителната сила на своя хумор", коментира вестник „Ди Велт" и заключава: „За разлика от закачливите нотки в съобщението на Борисов, положението в България е наистина сериозно".

"Денят хикс"

„Протестите срещу Борисов ескалират", обявява в заглавие и „Зюддойче Цайтунг". Статията информира за ранените и задържаните по време на масовия протест в София и съобщава, че в лицето на Борисов демонстриращите българи виждат „маша в ръцете на мафията".

В статия за онлайн изданието „Телеполис" за „окървавени протести" говори и известният германски журналист и добър познавач на България Франк Щир. „Това трябваше да е денят хикс, който да сложи окончателен край на политическата кариера на премиера Борисов, но той и този път успя да измъкне главата си от примката. За колко ли време обаче?", пита Щир.

Авторът информира за събитията от протеста на 2 септември, като не пропуска да отбележи, че на "Великото народно въстание" е имало и склонни към насилие агитки от футболни фенове. „Кой ги беше изпратил там - това остана неясно", обобщава германският журналист. Според него, някои от видеозаписите, поствани в социалните мрежи след протеста на 2 септември, показват „прекомерно полицейско насилие, каквото иначе познаваме по-скоро от беларуската столица Минск". Франк Щир съобщава и за екип на датска телевизия, който също е бил засегнат от действията на полицията в София.

Според автора на анализа, човек трудно може да си представи, че в условията на подобни напрежения България ще дочака редовните парламентарни избори. „България е твърде далеч от политическата нормалност", заключава германският журналист, който в края на анализа си цитира критичен коментар на ръководителя на Българската редакция на ДВ Александър Андреев, поставил акцент върху въпроса защо ЕК и германското правителство се възмущават от Лукашенко, а мълчат за беззаконието в България.

"Дали тук не възниква втора Унгария?"

Авторът на „Ди Велт" Филип Фолкман-Шлук твърди на свой ред, че вниманието на европейците вече е насочено към София. В неговия анализ четем: „В Брюксел гледат загрижено към България. Дали тук не възниква втора Унгария? След като бе приета в ЕС, страната, ръководена от Виктор Орбан, стъпка по стъпка ограничи свободните медии, правосъдието и опозицията. Така Унгария се превърна в държава, в която парите от Брюксел отчасти потъват напълно безконтролно", пише авторът и цитира мнения на евродепутати за събитията в България. Един от тях, Даниел Фройнд от Зелените, който е експерт по проблемите с корупцията, вижда следната съществена разлика между България и Унгария: „За разлика от Унгария, България се държи по-умело, като гледа да не се набива така силно в очи", отбелязва политикът. А представителят на европейските социалдемократи Йенс Гайер предупреждава, че ЕС е застрашен от няколко нови Унгарии, в които политиците проявявали голяма изобретателност при отклоняването на европари към собствените си джобове.

Надеждата, според "Ди Велт", е свързана с главната прокурорка на ЕС Лаура Кьовеши - и с това, че България е подчинена на юрисдикцията на  европейската прокуратура. В бъдеще тя ще разследва и случаи на злоупотреби с европейски пари. Заключението на германския всекидневник обаче не е особено оптимистично: като се има предвид, че само сега трябва да се разпределят 750 млрд. евро за преодоляване на последиците от пандемията, Кьовеши и нейните сътрудници със сигурност ще имат твърде много работа.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ