През последните години в Германия се заселиха десетки хиляди роми от България и Румъния. Много от общините не успяват да се справят с проблемите, свързани с притока на хора от тези две страни. И затова някои от тях решиха да предлагат на онези, които не успеят да си намерят работа, безплатен билет за връщане в родината. Малко от ромите обаче се възползват от това предложение. Много от тях предпочитат да останат, тъй като имат по няколко деца, а за тях имат право на детски надбавки - по 184 евро на дете месечно. Освен това в Германия те получават и безплатна спешна медицинска помощ. С това обаче засега социалните придобивки за бедните български и румънски мигранти се изчерпват.

Сайтът "Дер Вестен" припомня, че т.нар. "мигранти по бедност", идващи от България и Румъния, досега нямаха право на социалните помощи за дългосрочно безработни, известни като "Харц-IV". Изданието обаче посочва, че това скоро може да се промени след едно решение на Социалния съд в град Есен.

Жалбата на едно българско семейство

През януари 2013 едно българско семейство с четири деца подава в общината в град Хам молба за социални помощи. Двамата родители са безработни и преживяват от спестявания и получаваните детски надбавки, които възлизат на над 770 евро месечно. Те не говорят немски и нямат професия. Тъй като не успяват да си намерят работа, решават да кандидатстват за социални помощи. Властите в град Хам им отказват. Те пребивавали в Германия временно с цел търсене на работа и затова нямали право на социални помощи. Впоследствие това решение е потвърдено и от съда в Дортмунд.

Двамата българи обаче заявили, че имат намерение да останат завинаги в Германия, което довело дотам, че жалбата им трябвало да бъде разгледана и от трета инстанция. Така се стигнало до Социалния съд в град Есен. Той приел доводите на двамата родители, че семейството е пристигнало в Германия с цел да остане постоянно, касирал решението на Дортмундския съд и присъдил на жалващите се българи социални помощи "Харц-IV" в размер на 940 евро месечно.

"Окончателно решение на казуса ще има след като властите в Хам разгледат наново случая, вземайки предвид доводите на всички институции", пише по темата вестник "Вестфелишер Анцайгер". "Следващото съдебно заседание е насрочено за 10 октомври", научаваме от изданията на издателската група ВАЦ.

Правилно ли е отношението на Германия?

Изключването на българските и румънските граждани от системата на "Харц-IV" е по силата на специална клауза в германското социално законодателство. Според европейските договори обаче всички граждани на ЕС трябва да имат същите права, с каквито се ползват и гражданите на приемната страна.

Решението, което ще бъде взето през октомври, ще бъде знаково, защото в бъдеще със сигурност ще има повече подобни случаи. Все пак на 1 януари 2014-та ограниченията на трудовите пазари в ЕС отпадат напълно и за гражданите на България и Румъния. "Тогава в Германия ще дойдат още повече българи и румънци. А това означава, че ще има и повече молби за социални помощи", пише в тази връзка "Дер Вестен".

"Кьолнер Щатанцайгер" пък посочва, че през септември 2012 година само в Дортмунд са били регистрирани официално 3 200 преселници от България и Румъния - много от тях роми. От тях 415 души получават социални помощи, сочат данните на общината. "Все повече българи и румънци пристигат и в Кьолн", четем още на сайта на изданието. По официални данни българите там са близо 5 000, а румънците - 4 500.

АГ, ДПА, КЩА, ВАЦ / Е. Лилов; Редактор: М. Илчева