Нов климатичен феномен – така водещ германски климатолог нарича задържащите се вече над 6 месеца анормални температури в Сибир. Къде грешим ние, хората? С проф. Андерс Леверман разговаря Андрей Гурков:
Горски пожари в КамчаткаСнимка: picture-alliance/dpa/D. Voroshilov
Реклама
"Не разбираме какво се случва в момента в Сибир. Това е някакво ново явление," казва известният германски климатолог професор Андерс Леверман, който преподава в Потсдам и Ню Йорк.
В Сибир и в Далечния Изток в момента има ненормални горещини, които предизвикват и много горски пожари. Но такива явления е имало и преди години. Какво е особеното сега?
Леверман: Всички знаем, че през лятото в Сибир има и големи горещини. Знаем също, че глобалното затопляне настъпва в арктическите ширини по-бързо, отколкото другаде. Но в огромния Сибирски регион вече цели шест месеца средната температура се задържа със 7 градуса по-висока от обичайното за тези сезони! Това е нов климатичен феномен, който трябва да се проучи.
Каква може да е причината?
Леверман: Най-вероятно това са въздушните потоци високо в атмосферата, така наречените jet stream. Можем да си ги представим като лента, опасваща Земята в средните ширини, примерно на равнището на Берлин и Москва. А понеже ние, хората, все повече загряваме нашата планета, тази лента все по-често се измества ту на север, ту на юг. В резултат от това навсякъде по Земята зачестиха климатичните аномалии, които приличат на катаклизми. Колкото и абсурдно да звучи, едновременно нараства броят както на сушавите периоди, така и на наводненията.
Но хората в Сибир сигурно се радват, че това лято могат да се къпят в топлите реки и езера…
Леверман: Продължителната жега може да предизвика не само много горски пожари, но и постепенно топене на така наречената „вечна замръзналост“. Което пък нанася щети на инфраструктурата – тръбопроводи, пътища, сгради. С други думи, тези части на Русия са заплашени от тежки икономически поражения. В същото време в тези подпочвени слоеве, където започва топенето на „вечната замръзналост“, настъпва и биологична активност, която изхвърля метан в атмосферата. А метанът е много по-вреден фактор за парниковия ефект в сравнение с въглеродния двуокис. Той вреди в пъти повече! Това вече е всемирна заплаха, изхвърлянето на метан ускорява климатичните промени по цялото земно кълбо, което е заплаха за човечеството. Защото повсеместното затопляне все по-често предизвиква разрушителни и гибелни природни ексцеси.
Много хора обаче вярват, че дори ако глобалният климат се променя, това не е по вина на човека. И твърдят, че учените, които говорят за климатичните промени, всъщност обслужвали определени идеологически догми.
Леверман: Пълни глупости! Достатъчно е да се запознаеш с елементарната физика, за да се убедиш, че през последните век и половина човечеството нагрява планетата, изхвърляйки все повече въглероден двуокис. Знаем също, че молекулите на въглеродния двуокис пропускат към Земята слънчевите лъчи, но не пропускат обратно към атмосферата отразеното инфрачервено излъчване.
Какво можем да направим, за да спрем глобалното затопляне?
Леверман: Широко разпространено е мнението, че всеки от нас трябва да се лиши от нещо заради тази кауза. Но това не е вярно. Необходимо е да разработим нови начини за водене на икономическа дейност, нови технологии, да се научим на задоволяваме потребностите си по други начини. За година-две това няма да стане, ще стане обаче за 30. Към 2050 година трябва да постигнем глобален отказ от фосилни горива, защото именно те изхвърлят въглероден двуокис в атмосферата.
Но добивът и износът на нефт, на природен газ и въглища днес е в основата на цялата руска икономика и на относителното благосъстояние на хората…
Леверман: Да залагаш на изкопаеми енергоносители – това е обречена стратегия. Виждаме, че всички богати държави, които все още купуват от Русия фосилни горива, вече приемат планове за отказ от такава енергия. Ако руснаците искат да имат процъфтяваща икономика в далечна перспектива, те трябва да намерят алтернативни стопански приоритети и начини за печелене на пари. Убеден съм, че Русия, която разполага с такива великолепни умове и образовани хора, може да се справи с тази задача.
Вижте още по темата – в нашата снимкова галерия:
Как "побъркахме" климата
Учените бият тревога: глобалното затопляне спешно трябва да бъде ограничено до най-много 2 градуса по Целзий. В противен случай планетата Земя е обречена. Впрочем, някои от катастрофалните последици вече са факт.
Снимка: picture-alliance/dpa
Огнен ад
Само през септември 2015 година над 10 хиляди пожарникари участваха в потушаването на горските пожари в Калифорния. Въпреки усилията им, огромни площи бяха изпепелени. Повече от 1 400 къщи изгоряха напълно. Пожарите избухнаха след продължително засушаване и горещини, настъпили в резултат от климатичните промени.
Снимка: picture-alliance/dpa
На изчезване
Полярната мечка се превърна в символ на климатичните промени. Заради топенето на полярните ледове този арктически хищник губи жизнената си среда. До 2050 година близо 70% от представителите на този животински вид ще са измрели.
Снимка: picture-alliance/dpa
Като игла в купа сено
Малката дървена колиба на Щпицберген (Норвегия) е трудно забележима от самолет. В нея се помещава арктическата изследователска база, където германски и френски учени наблюдават климатичните и атмосферните промени в полярните региони. Например промените във вечно замръзналите земни пластове и глетчерите.
Снимка: picture-alliance/dpa
(Не)вечни ледове
Горнерграт е сред местата, които трябва да си посетил поне веднъж в живота си. Така казват швейцарците, защото от това място на над 3000 метра височина се разкрива неповторима гледка към Матерхорн. Не така идилични са мръсно сивият силует на топящия се ледник и издайническото синьо петно вода насред него.
Снимка: Getty Images/AFP/Fabrice Coffrini
С 50 метра на година
Тази коза наблюдава група планинари, изкачващи швейцарския ледник Алеч, който е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. През 1860 година Алечкият ледник е бил с близо 3 километра по-дълъг. Заради глобалното затопляне най-големият глетчер в Европа се свива с до 50 метра годишно. При това все по-бързо.
Снимка: Reuters/D. Balibouse
Ужасът на природните стихии
Погледнат отдалеч, този пейзаж излъчва нещо мистично и въздейства едва ли не успокояващо. В действителност обаче той показва централната част на остров Лусон, застигнат от тайфун и поройни дъждове. Стихията отне живота на много хора, 500 хиляди бяха принудени да напуснат родните си места. При това ужасът се връща отново и отново: всяка година през Филипините преминават поне 20 тайфуна.
Снимка: picture-alliance/dpa
Когато всичко е унищожено...
... остава само бягството. Световната банка предупреждава, че ако глобалното затопляне не бъде спряно, броят на бедните хора ще се увеличи до 2030 година с още 100 милиона души. Особено засегнати са Африка и Южна Азия. Загубата на реколта в резултат от суша или наводнения води и до други катастрофални последици - глад, изостаналост, малария, по-високи цени на хранителните продукти.
Снимка: picture-alliance/dpa
Най-застрашените
Климатичните промени засягат най-тежко децата. Макар че те имат най-малка вина за тези пагубни изменения. Организацията за защита на бедстващи деца цитира изследване, според което нищетата в резултат от дълги засушавания изостря проблема с ранните женитби: родителите задомяват малолетните си дъщери, за да намалят броя на гърлата в семейството. Със зестрата изхранват останалите си деца.
Снимка: picture-alliance/dpa/F. Malasig
Ток от слон
Слоновете "произвеждат" много изпражнения. В мюнхенската станция за биогаз към зоологическата градина "Хелабрун" екскрементите се подлагат на специална топлинна обработка, в резултат от което от тях се добива електричество. Тези около 2 000 тона биологични отпадъци осигуряват годишно ток за общо 100 домакинства.
Снимка: picture-alliance/AP Photo
Плитки води
Река Рейн е най-оживената "водна магистрала" в Европа. Климатичните промени обаче диктуват нови условия: поради намаляване на валежите, корабостроителите ще трябва да произвеждат в бъдеще товарни кораби с много по-малка дълбочина на газене. В противен случай речният транспорт ще трябва да бъде пренасочен към сушата. А това ще го оскъпи значително.
Снимка: picture-alliance/dpa
С цвят на мъртвец
Кораловите рифове изглеждат по принцип като пъстра алея от цветя. Затоплянето на моретата обаче променя тази гледка. Тъй като са стресирани, кораловите полипи отблъскват водораслите, с които живеят в симбиоза. Това на свой ред стресира водораслите, в резултат от което те произвеждат отровни молекули. Поради липсата на хранителни вещества, коралите отделят варовик, избледняват и умират.
Снимка: imago/blickwinkel
Вино от Норвегия?
Глобалното затопляне има все пак и един положителен ефект: на най-северния германски остров Зилт лозарството отдавна вече е пуснало корени. И вече си пробива път и в скандинавските страни. Отлични вина от Южна Норвегия, вместо от Южна Африка? Защо не? Благодарение на парниковия ефект...
Снимка: picture-alliance/dpa
А зимните спортове?
Заради намалелите снеговалежи човек би могъл да си помисли, че от изчезване са застрашени и зимните спортове. Но пистите и без друго отдавна вече се "зареждат" с изкуствен сняг. Друга алтернатива са залите за ски, които превръщат зимния спорт в целогодишен.
