Йосиф от Столипиново вече е в трети клас. В училището му, което се намира в съседния квартал Изгрев, има много българчета. Йосиф с радост си спомня за своя първи учебен ден, за празненството и новите приятелства. Така започва обширен репортаж от Пловдив на ostpol.de*, от който научаваме, че Йосиф е имал по-добър старт в училище, отколкото неговите връстници от Столипиново. "Много от тях първоначално не разбират какво им казва учителката. А аз говоря добре български - вкъщи всички говорим на български. Но много от децата тук разбират само турски", казва осемгодишното момче пред репортера.

И действително - повечето деца от Столипиново се сблъскват с българския език едва когато тръгнат на училище, защото в най-голямото ромско гето на Балканите се говори основно турски, пише авторът на репортажа Андреас Кунц. Той посочва, че повечето училища в и около Столипиново са препълнени и поради това децата са принудени да учат на две смени.

Това напомня за расовата сегрегация в САЩ

През последните 30 години в Пловдив са се случили неща, които напомнят за расовата сегрегация в южните американски щати и за апартейда в Южна Африка, пише Кунц. Той пояснява, че проблемът тръгва още от социализма - още тогава в трите големи училища в Столипиново са се обучавали предимно ромски деца. Тези училища за професионално обучение са били замислени като ковачница за покорни и послушни работници, небоходими за изграждането на Народната република. Ромите е трябвало да се включат активно в изграждането на железопътни линии, прокопаването на тунели или да се трудят неуморно в тежката промишленост, посочва авторът.

Кунц пише, че след отпадането на жителството и в условията на пълен икономически срив от началото на 1990-те сблъсъкът между етносите в Пловдив се изострил: почти всички български семейства започнали да се изтеглят от смесените райони, а обеднелите роми се пренесли в бързо разрастващите се гета в покрайнините на града. Със своите около 45 хиляди жители днес Столипиново е най-голямото от тях. Днес нито едно българско семейство не би изпратило детето си на училище в някой от "етническите квартали", пише авторът и добавя: а ако едно "българско" училище започне да приема прекалено много ромчета, тогава много от българите започват да отписват децата си от него. 

По подобен начин се развиват нещата и в училище "Димчо Дебелянов" в квартал Изгрев, в което ходи 8-годишният Йосиф. Преди около 30 години в него учели само "български" деца. Впрочем, тази динамика се наблюдава в цялата страна. При това проблемът е толкова силно изразен, че специалистите вече говорят за "вторична сегрегация", пише Кунц. Мнозинството често отправя с груб тон призиви и ултиматуми за интеграция на ромите. Тя обаче се проваля в буквалния смисъл на думата още в началния стадий на началното обучение, се казва още в статията.

Иван, бащата на Йосиф, от личен опит знае, че е възможен и друг път. Неговият по-голям син Петьо е ходил в "българско" училище в центъра на града. "Когато децата ни посещават училище заедно с българи, те получават по-добро образование и се социализират по-добре", казва той пред репортера на "Остпол".

Днес Петьо е на 20 години, има български приятели и смята да продължи да учи - в музикална академия. Без външна подкрепа обаче животът му вероятно щеше да протече по друг начин: заедно с други 200 деца той е участвал в проект по десегрегация по една американска програма. Целта е била да се помогне на ромски семейства да запишат децата си в "мейнстрийм"-училища. Местна неправителствена организация е организирала училищен автобус, ангажирани са били педагози, а на бедните домакинства им е била осигурена финансова помощ за закупуването на нужните учебни пособия. Организацията Roma Education Fund със седалище  в Будапеща е подкрепила проекта в 11 български града - в  пловдивския квартал Столипиново проектът е бил реализиран от 2005 до 2012 година. Резултатите са били отлични, научаваме от статията. "На външните изпити, организирани от образователното министерство още след четвърти клас, децата, които ходеха в български училища, имаха по-добри резултати от седмокласниците в моето училище", казва пред репортера директорът на едно от училищата в Столипиново и добавя: "При това тогава те бяха посещавали българско училище само две години."

"Пълни сме. Няма места."

Проектът обаче не е успял да пребори предразсъдъците у много от родителите, нито пък резервите на политиците, които по традиция биват наказвани от избирателите, щом започнат да се застъпват за малцинствата. Пилотният проект за десегрегацията е трябвало да бъде продължен от отделните общини. Но след спирането на финансирането от чужбина, градската управа на Пловдив е решила да не продължава изпълнението на програмата. Не можело да се създава впечатлението, че "циганите били с предимство", след като в страната имало и много онеправдани български деца.

И така много семейства от Столипиново, които искат по-добро образование за децата си, междувременно отново трябва да разчитат само на себе си. Малцина са ромските деца, които продължават да ходят в български училища. А Йосиф, въпреки добрия си български език, няма особено добри шансове, както обяснява баща му. "Опитахме се да го запишем в същото училище, в което ходеше и брат му. Но излиза много скъпо, защото сами трябва да плащаме за транспорта. Но така или иначе получихме отрицателен отговор, който гласеше: "Пълни сме, няма места"", казва Иван пред репортера на "Остпол".

аг, ел, оп

*"Остпол" (ostpol.de) е немскоезичен сайт за журналистически материали за страните от Източна Европа