15-те германско-полски правителствени консултации, които този път се проведоха във Варшава, не бяха нищо повече от празен ритуал. Германия и Полша приличат на омръзнали си стари съпрузи, които вече няма какво да си кажат и съжителстват само по задължение и от икономически интереси. Семейните срещи се провеждат по задължение и не носят никаква радост. Съпрузите избягват да изваждат на показ спорните теми. Различията, разочарованията и раните обаче остават. Точно така се държаха Ангела Меркел и полският премиер Матеуш Моравецки по време на съвместната пресконференция във Варшава. Те се опитваха да подчертаят демонстративно очевидните прилики и избягваха да споменават различията. Избегнаха въпросите за репарациите за Втората световна война, за оспорваната съдебна реформа и климатичната политика. Вместо това се чуха приказки за  доброто икономическо сътрудничество, за общото бъдеще в ЕС  и за важността на двустранните отношения.

За образа на врага и съзаклятническите теории

Друго всъщност не можеше и да се очаква. Отдавна в отношенията между Германия и Полша цари ледников период. И това се дължи преди всичко на популисткия курс на национално-консервативното правителство във Варшава, което предпочита да работи със съзаклятнически теории и да рисува образа на врага. А германците, със своята историческа вина, пасват идеално на това клише. Особено след като през главата на поляците изграждат един след друг газопроводи през Балтийско море с Русия и по този начин дават козове в ръцете на популистите. По един друг детайл може да се види колко голямо е отчуждението между двете страни. В медиите се говори, че Ангела Меркел очевидно няма интерес да получи наградата Виадрина на Европейския университет, която се присъжда на изтъкнати личности за заслугите им в изграждането на германско-полските отношения. Това е разбираемо, като се има предвид царящото безразличие към съседа.