Статистиката сочи, че 30 на сто от регистрираните на трудовата борса висшисти са завършили икономика и право, а в същото време фирмите, и най-вече чуждестранните, изпитват истински глад за хора с техническо образование. Според Българската стопанска камара много предприятия вече планирали да изнесат дейността си извън страната поради липсата на кадри с инженерно и техническо образование. А тези кадри ги няма, защото младите хора просто не желаят да хвърлят усилия в изучаването на точните науки, да прекарват следването си над математически формули, сложни чертежи и схеми, за да получават мизерни възнаграждения в една западнала промишленост, крепяща се основно върху системата на вездесъщата далавера.

"... книга да се уча, добро да сполуча"

Не такъв обаче е случаят с чуждестранните фирми, които настойчиво продължават да инвестират в България. Още с влизането на страната в ЕС през 2007 стана ясно, че липсата на местни квалифицирани служители затруднява неимоверно ентусиазираните тогава европейски компании.

В анкета на ГБИТК /Германско-българската индустриално-търговска камара/ сред германски инвеститори в страната, като най-тежък проблем е посочена ниската квалификация на новоназначените и невъзможността да се намерят добри специалисти в България. Основната причина, според анкетираните, била липсата на германското и австрийско „дуално” професионално образование, което осигурява важната комбинация от теоретично и практическо обучение на младежите.

Да викаш неволята

През юни на конференция в Берлин, посветена на германските инвестиции в Югоизточна Европа, известният предприемач Бертрам Ролман обяви, че след като българската държава проявява пълна незаинтересованост към подготовката на квалифицирани работници, неговата компания в страната е решила вече да действа на своя глава не само като предложи, но и като експериментира практически успешно действащото в Германия и Австрия „дуално” училищно образование.

Този тип обучение не само дава възможност на учениците да научат занаят в конкретни фирми, които след това биха ги взели на работа, но и помага за интегрирането на социално слабите и изолирани етнически малцинства, които по този начин все пак получават достъп до икономическото битие на държавата. И понеже германецът Ролман не говори празни приказки, още през този септември в Гоце Делчев той открива училище за технолози, необходими за неговата текстилна фирма в града.

Да? Не? Или...

Очевидно германската инициатива за професионалното обучение в България не отслабва и през тези дни. Една от основните теми на разговорите в гр. Сандански между държавния секретар в германското социално министерство Ханс-Йоахим Фухтел и българския социален министър Тотю Младенов е съвместен проект, свързан с подготовката на професионални кадри, както и партньорството между български и германски занаятчии и фирми в това начинание.

Дали обаче в инициативата ще се включи и българското просветно министерство, което единствено може да разреши промени в училищните учебни програми, все още е неясно. Ясно е обаче, че както обикновено полезните неща за „европейска” България днес се случват главно с натиск и настойчивост отвън. Както и с непрестанното припомняне на местната овчарска мъдрост: „Господ дава, ама в кошара не вкарва”.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев