Георг Грабнер вече е надхвърлил 50-те. Той е шеф на местната администрация в областта Горна Бавария, край австрийската граница. Природата в този край е приказно красива. Езерото Химзее е наблизо, а алпийските ливади с пасящите по тях крави са само за снимка. Георг Грабнер винаги е обичал работата си и тя винаги му е доставяла удоволствие, но сега той е на ръба на силите си.

Откакто през септември отново беше въведен контролът по границите, в този идиличен край всичко се промени. Само във Фрайласинг пристигат до 15 000 бежанци на уикенд - почти толкова, колкото са и жителите на градчето.

Как да регистрираш толкова много хора още на гарата, веднага след пристигането им? Напълно невъзможно! Ясно било, че са необходими спешни и необичайни решения. И Грабнер не се поколебал да ги вземе. Той наел сградата на една изоставена мебелна къща в индустриалната част на града. "Нито аз, нито полицията бяхме сигурни дали това е правилно", казва той.

Новата транзитна зона

В сградата, която отдавна стои празна, има място за около 2000 души. Именно на това място полицията извършва регистрациите на новопристигащите. "Там те преминават и през пръв медицински преглед", обяснява Грабнер. В старата мебелна къща бежанците получават дрехи, предадени като дарения. Някои от новопристигащите имат спешна нужда от обувки или пуловери. Не са малко тези, които пристигат по тениски или джапанки.

"Хората получават храна и напитки, а след това с влак заминават за различните бежански лагери, уредени в цяла Германия ", разказва още общинският съветник.

Въпреки огромния брой новопристигащи, всичко протича в добра организация. "Работим без почивка, защото бежанците пристигат по всяко време на денонощието. В подобна ситуация не съществува понятие като работно време", добавя Грабнер и признава, че без помощта на доброволците работата просто не би могла да бъде свършена.

"Без доброволците щяхме да сме загубени"

Междувременно армията също оказва подкрепа на общинските власти. Съвместно с полицията, Червения кръст и други помощни организации военнослужещите помагат при раздаването на храната и регистрацията на бежанците. Всичко това обаче едва ли щеше да е възможно без помощта на доброволците.

Един от тях е Маркус Хоенадел. В началото на октомври той трябвало да започне следването си във Вюрцбург. Вместо това 23-годишният младеж днес ръководи инициативата "Фрайласинг помага". "От сутрин до вечер разнасяме пакети на бежанците, които съдържат вода, сандвичи, малко плодове и дребни сладки", разказва той.

Работата е изключително тежка. "През първите седмици бяхме тук по 24 часа на денонощие", спомня си младежът. Георг Грабнер не спира да хвали доброволците като Маркус. Той обаче много добре знае, че те отдавна вече работят на ръба на силите си и отправя ясно послание към политиците: "Нямаме сили да продължим в същото темпо и занапред. Държавата трябва да командирова свои редовни служители, които да се заемат с регистрацията на бежанците."

Настроенията започват да се променят

Хората във Фрайласинг отдавна чакат подкрепа отвън - това ясно личи и от разговорите с местните хора. Те се чувстват безсилни и забравени от политиците в Берлин, а и в Брюксел. Много от тях се страхуват открито да изразят опасенията си за бъдещето, защото се страхуват, че веднага ще ги заклеймят като десни радикалисти. Вместо това предпочитат да се изказват анонимно:

"Просто ме е страх какво ни очаква в бъдеще. Нищо няма да е така, както преди. Ще го усетим и по джоба си, и покрай съвместния живот с новодошлите. Тези огромни човешки маси, които сега навлизат в Европа, няма как да не оставят следи в нашето общество". Мъжът, изрекъл тези думи, е в средата на 40-те и по нищо не прилича на хулиган от десния лагер.

Сходни опасения има и Георг Грабнер, само че той ги изказва по-дипломатично: "Все някак ще се справим с тази ситуация. Ако обаче не успеем да интегрираме бежанците, които остават при нас, ще се окажем изправени пред сериозен проблем. Ясно е, че всички, които имат право на убежище, следва да го получат, но е също така ясно е и това, че Германия няма как да приеме всички бежанци", допълва той.