Гигантски подземен град: сензационна находка в Турция
Хана Фукс
29 април 2022
В турския Мидят бе открит огромен подземен град. Находката е впечатляваща, но още по-впечатляваща е историята: градът е бил обитаван поне 1900 години и е можел да приюти до 70 000 души. Кой и защо е живял там?
Реклама
Кадрите са впечатляващи, но още по-впечатляваща е историята: подземният град е бил използван в продължение на поне 1900 години, като в него са можели да живеят до 70 000 души. Вероятно християни, които навремето често са се криели в пещери, за да се спасят от преследванията на римляните.
Град под земята, съществувал близо две хилядолетия
Но да започнем от самото начало. То е положено преди две години с един проект за поддържане на историческите улици и сгради в стария град на Мидят в турската провинция Мардин. Именно покрай този проект се стига до зрелищната археологическа находка: открита е пещера, която помещава цял подземен град с гигантска мрежа от коридори, както пише вестник "Daily Sabah", най-големият всекидневник на английски в Турция. Има предположения, че това е може би най-големият подземен град в света.
В подземния град археолозите откриват олтари, силози, кладенци и коридори, както и множество артефакти от втори и трети век след Христа. Градът е наречен "Матиате", каквото е старото асирийско име на Мидят.
"Матиате е бил използван в продължение на 1900 години", казва ръководителят на разкопките и директор на музея "Мардин" Гани Таркан. По думите му подземният град е бил създаден с цел да бъде скривалище и убежище. Вероятно е изграден от християни, които са искали да се спасят от преследванията на римляните, предполага Таркан.
Работата по разкопките обаче ни най-малко не е приключила - досега са разкрити едва 3 процента. А когато на бял свят излезе целият блясък на подземния град, това със сигурност ще увеличи броя на туристите в Мидят, който и бездруго е привлекателна дестинация заради богатата си история.
Както отбелязва Гани Таркан, в Анадола са открити много подобни подземни градове, но този в Мидят е единствен по рода си заради огромните си размери.
Находката в Деринкую
Сред другите известни примери е Деринкую в Кападокия в провинция Невшехир. И този подземен град е открит случайно през 1963 година. Оттогава са разкопани осем етажа, като площта на помещенията е 2500 квадратни метра.
Предполага се, че до момента е разкрита само една четвърт от първоначалния вид на града, който е достъпен за обществеността от 1965 година насам. През 1986 Деринкую е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
От 2015 година насам в Невшехир се работи по разкриването на издълбано в скалите селище, наречено Каяшехир, което също скоро ще бъде отворено за публика. И тук надеждата е, че археологическата находка ще привлече туристи.
*****
Вижте и това:
Германецът, който откри Троя
Полиглот, самоук археолог и милионер, натрупал сам богатството си: германският авантюрист Хайнрих Шлиман е човекът, открил древния град Троя. Разказваме за него по повод 200 години от рождението му.
Снимка: picture-alliance/Heritage-Images
Влюбен в античността
Хайнрих Шлиман не произхожда от богато семейство. Точно обратното: безпаричието го принуждава да прекъсне гимназията и да започне да учи търговия. Благодарение на уменията си и на таланта за усвояване на чужди езици той бързо прави кариера. Заминава за Русия, където доставя на царската армия материали за муниции. Бързо трупа богатство и така може да си позволи да се посвети на голямата си страст.
През 1869 година Шлиман се жени в Гърция за 17-годишната София. На тази снимка тя носи голямата златна диадема от т.нар. "Съкровище на Приам", което Шлиман открива четири години по-късно при разкопките на Троя. Той отнася съкровището в Германия, но след края на Втората световна война то е пренесено в Русия. От 1992 година съкровището е изложено в Пушкинския музей в Москва.
Троя вълнува и вдъхновява от хилядолетия. В своето произведение "Илиада" древногръцкият поет Омир увековечава Троянската война и обсадата на града от гърците. Те успяват да го превземат, използвайки хитрина: изработват огромен дървен кон, в който скриват войници. Така врагът успява да проникне зад защитните стени на обсадения град.
Снимка: picture-alliance/ZB
Омир като пътеводител
Шлиман се ориентира именно по Омировата "Илиада". И не след дълго успява: в местността Хисарлък в днешна Северозападна Турция той се натъква на останки от стени. Първоначално не може да определи с точност находката. Но през 1872 година Шлиман и неговият асистент Вилхелм Дьорпфелд вече са убедени, че дебелите стени, които са открили, са част от укрепленията на древна Троя.
Снимка: picture-alliance/Heritage-Images
"Съкровището на Приам"
За Хайнрих Шлиман тази находка е сбъдната мечта: на 31 май 1873 година той се натъква на голямо количество златни предмети, скрити под глинени съдове. Германският археолог е убеден, че е открил двореца на цар Приам. Част от съкровището са и тези златни накити, за които по-късно се установява, че са много по-стари от Троя.
Снимка: picture-alliance/dpa
С "Илиада" към древна Микена
Шлиман обаче не се задоволява само с Троя: той е решен да открие и други древни места, описани в Омировата "Илиада". Така през 1874, когато е на 52 години, Хайнрих Шлиман заминава за гръцката Микена, където предполага, че се намира гробът на Агамемнон. Там той прави ново сензационно откритие.
Снимка: picture-alliance/Heritage-Images
"Златната маска на Агамемнон"
При разкопките в Микена Шлиман открива гроб с три скелета. Обсебен от идеята за нови открития, свързани с Троянската война, той решава, че е намерил още реликви от това време. Една от златните маски той приписва на гръцкия пълководец Агамемнон. Но амбициите му го подвеждат: по-късно става ясно, че маската не е принадлежала на известния гръцки владетел, а на микенски цар.
Снимка: picture-alliance/dpa/B. Wüstneck
Пионер в археологията
Днес Шлиман е смятан за истински пионер в областта на археологията. Макар че навремето по негов адрес звучат и многобройни подигравки. В началото той действително унищожава редица ценни находки, но по-късно добива опит и започва да провежда разкопките си много прецизно. Шлиман е освен това първият археолог, който осъзнава историческата стойност на керамичните съдове.