В болницата "Хуан Мануел де Лос Риос" се грижат за недохранени деца като Феликс Барон. Момченцето е на 11 месеца, но тежи едва 5 килограма - двойно по-малко от нормалното тегло на тази възраст. "Не знам какво се случва с детето ми", казва майка му Джамиле, която допреди известно време е работила като готвачка в луксозен ресторант в Каракас. Сега обаче е безработна. За щастие съпругът ѝ все още работи - в държавния сектор, където получава минималната месечна заплата в размер на 248 510 боливара плюс купони за храна на стойност 549 000 боливара. Според официалния обменен курс, тази сума отговаря на 238 долара. На черния пазар обаче, който на практика е единственото място за обмен на валута, срещу тези пари получаваш около 6,5 долара. А това не стига даже за две замразени пилета. Въпреки това Джамиле отрича, че семейството ѝ гладува. „Ограничили сме консумацията на месо, но все пак имаме нещо на трапезата“, казва жената и твърди, че състоянието на сина ѝ не се дължи на недостига на хранителни продукти. Накрая все пак признава, че през миналата година самата тя е отслабнала с десет килограма.

Провалът на държавата

Джамиле и нейното дете не са единичен случай: съвместно изследване на три венецуелски университета, проведено през първото полугодие на 2017 година, показа, че 70 процента от участниците в изследването са отслабнали през последните шест месеца средно с 6 килограма. Въпреки че не е представително за цялата страна, изследването хвърля светлина върху мащабите на проблема. Неоспорим факт е, че навсякъде във Венецуела има хора, които гладуват, а проблемът с недостига на хранителни продукти отдавна не засяга единствено бедните семейства. Покупателната способност на всички слоеве от населението е намаляла драстично в резултат от хиперинфлацията, която миналата година надхвърли 2000 процента.

Правителството предприема мерки, но те очевидно не спомагат за овладяване на кризата. Защото не могат да решат основия проблем: колапса в почти всички сфери на икономиката. Дори добивът на петрол, откъдето идват над 90 процента от валутните постъпления, достигна най-ниското си равнище от 30 години насам. В резултат валутните резерви на Венецуела се топят, държавата е на ръба на неплатежоспособността. И тъй като има непогасени дългове, правителството не може да отдели пари за внос на хранителни продукти. А повечето храни, които се консумират в страната, са именно внос, тъй като селското стопанство на Венецуела е почти замряло.

Децата са най-силно засегнати от недостига на хранителни продукти. Защото недохранването в първите две години след раждането има тежки последици както за физическото, така и за умственото развитие. Резултатите от изследване на "Caritas Venezuela" показват, че недохранени са 15,5 процента от децата под 6 години, израстващи в семейства с ниски доходи. Други 20 процента са силно застрашени от недохранване. Ако приемем, че изследването на "Caritas" е представително за цялата страна, това означава, че само сред ниските и средни слоеве на населението най-малко 300 000 деца под 6 години страдат от недохранване.

"Преживяваме истинска трагедия"

Откакто преди две години напълно изпусна контрола върху икономическата ситуация, правителството се опитва да овладее хуманитарната криза, като раздава хранителни продукти. Пакетите съдържат основи храни като ориз, брашно, олио, макарони, захар и сол. Много въглехидрати, но почти никави протеини. Тези храни може и да засищат, но и дума не може да става за балансирано хранене, казва Ингрид Сото де Санабрия, главна лекарка на болничното отделение за недохранени деца в Каракас. „Преживяваме истинска трагедия, чиито последици ще се усещат още много, много години. Без пакетите с хранителни продукти ситуацията щеше да е още по-тежка. Но въпреки това има опасност да загубим цяло едно поколение", добавя с огорчение лекарката.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: