Чух и четох, че напоследък все по-популярни в софийските заведения или само в едно от тях, не разбрах, са т.нар. „руски партита”, които всъщност са съветски. Сервитьорките с войнишки кепета на главата и руски военни униформи, в средата на кръчмата сърп и чук, а водката и сельодката на промоция. Специализирана вокално-инструментална група редува копринени рубашки с фронтови униформи и червени ти-шъртки „Сделано в СССР”. В същия ред се сменяли и любими парчета. Песента за крокодила Гена и „Ставай, страна огромная”, песни на Висоцки с песни на Филип Киркоров (кой може да издържи подобно съседство). Всъщност нищо лошо, чувам един познат глас.

Една емоционална ниша е станала пазарна ниша

Спомни си, продължава познатият глас, по апартаментите през 80-те не слушахме ли записани на черно касети на Висоцки? Лоши аматьорски записи от малки зали с всичките им прискърцвания, странични шумове, странни гласове и припяваща невидима публика. „Где твои семнадцать лет?” А помниш ли ожесточените спорове от кой лагер си, Висоцки или Окуджава? Нещо като Стоунс или Битълс, Левски или ЦСКА, дори Вапцаров или Смирненски.

И в този ред Висоцки е повече с Ролинг Стоунс, Левски и Вапцаров, а, смея се аз. А не помниш ли, продължава познатият глас, как в началото на 90-те по купони пеехме къде с патос, къде със смях и „Ставай, страна огромная” и „Белоруската гара”, и всякакви чунги-чанги.

Да, обаче с ирония, не се предавам аз, с препикаване. По-скоро с онзи кеф, с който като деца сме изричали за пръв път на висок глас неща, за които знаехме, че „ще ни надупчат езиците”. Да си на 20 през 89-а си беше точно такова освобождаване. Радост и препикаване. Така рецитирахме и „Опълченците на Шипка”, нарочно с онази Кисимовска интонация и дори озвучавахме „идат като тигри, бягат като овци”. Чакай, чакай, прекъсва ме онзи глас... Значи тогава можеше, а сега, на „руското парти” - не.

Сега „нарочното” го няма, казвам, и освен това...

Не ме прекъсвай, прекъсва ме гласът. А по добре ли е хората да слушат чалга? Не е, отвръщам, но има нещо, което събира и чалгата, и естрадата, и руските партита, и евровизията и вип брадър, и то е допустимото ниво на кич. Иначе нищо против. И винаги ще цитирам Бродски, който формално е роден в Ленинград (а ние си знаем, че в Питер). Та той казваше, че неговият проблем със социализма не е толкова идеологически, колкото естетически.

Докато си приказваме всичко това, един български премиер обикалял Москва да убие няколкото свободни часа, отворили се, след като внезапно му се отменила една среща с руския премиер. И дори влязъл в книжарница да си накупи руски книги, защото тъкмо бил обявен в София за „Рицар на книгата”. За което премиерът наистина нямал абсолютно никаква вина. Или заслуга. После се срещнал с руския патриарх и разпуснал в „рокерска дискотека”. След това онази среща все пак се състояла и взаимоотношенията ни пак се подобрили и голям заем за „Белене” бил поискан. Големи руски партита ни чакат.

Автор: Георги Господинов/Редактор: Александър Андреев