Всяка сутрин в Идомени пристигат по 3-4 автобуса с бежанци. Те паркират в началото на асфалтираната улица, водеща към лагера, и чакат. Следобед потеглят обратно - обикновено полупразни. Най-много да качат някое семейство, което се надява на по-добри условия в някои от официалните бежански лагери в региона. Всеки ден обаче пристигат повече бежанци, отколкото заминават, и временният лагер са разраства във всички посоки. Единствената бариера е оградата по македонската граница. На територията на лагера изникват не само нови и нови палатки, но и все по-стабилни постройки - въпреки усилията на властите да възпрепятстват точно това.

Град без държава

Неправителствени организации се грижат за изхранването и медицинското обслужване на бежанците, раздават им облекла и одеала. В Идомени вече се родиха и първите бебета, а в лагера има немалко жени в напреднала бременност, потвърди за ДВ лекарка от Чехия. Доброволци се грижат за децата, както и за една чайна и дискотеката на открито с арабска попмузика. В лагера бежанци въртят и търговия: продават олио, плодове, цигари, батерии, газови котлони.

За чистотата в лагера се грижат местни фирми, финансирани от чуждестранни помощни организации. Освен това се увеличава броят на походните тоалетни и импровизираните душове. Изглежда е само въпрос на време да започне и изграждането на първите бараки. И ако се стигне дотам, можем спокойно да кажем, че в Идомени е възникнала първата фавела в ЕС. Със своите между 13 и 15 хиляди обитатели Идомени междувременно се превърна във втория по големина "град" в община Кукуш, Северна Гърция.

Тарифата: 1500 евро

Гръцките власти твърдят, че броят на хората в Идомени е намалял до 11 300 души. Неправителствените организации и местни гръцки наблюдатели обаче твърдят, че тези данни са неверни. Което не означава непременно, че правителството се опитва умишлено да занижава цифрите - неговите данни обхващат само онези от обитателите на лагера, които доброволно се регистрират в импровизирания полицейски участък. Много от бежанците обаче разчитат, че ще продължат пътя си към Западна Европа и изобщо не се регистрират. Като Диана и Ануар от Алепо, които нямат никакво намерение да се застояват в Идомени. "Не сме дошли в Европа, за да живеем като сирийците в турските и ливански бежански лагери. Ние нямаме бъдеще в Сирия и искаме да изградим нов живот някъде другаде", казва Диана на много добър английски.

Сирийката не вярва, че в родината ѝ скоро ще настъпи мир. И двамата с Ануар не смятат да подават молби за убежище в Гърция, тъй като страната си имала достатъчно проблеми. Не искат също да участват и в програмата за преразпределение на бежанците в ЕС - за да "не се озовем без време в Унгария". Диана не иска нищо друго за себе си и за семейството си, освен да живеят в свободна и стабилна държава. Такава страна, според нея, е Нидерландия. "В Германия нагласите срещу бежанците не са от най-добрите в момента", казва тя и припомня, че така или иначе пътищата към Европа са затворени. "Не за всички", допълва Ануар: "Който може да брои на каналджиите 5 хиляди, може да се надява да бъде прехвърлен от Турция в Италия." И други бежанци в Идомени потвърждават, че тарифата на каналджиите за прехвърляне през Македония е 1 500 евро.

"Не тръгвайте към Европа"

Много от обитателите на временния лагер обаче или са свършили парите, или не се осмеляват да продължат по-нататък по пътя към Западна Европа, и ще останат още дълго в Идомени. С покачването на температурите ситуацията ще става все по-критична: възможно е избухването на епидемии, предупреждават местните здравни власти, които вече говорят за "цъкаща бомба със закъснител". Освен хепатит А, в лагера са регистрирани и много случаи на краста. А властите бездействат. Правителството в Атина твърди, че залага на разяснителната работа и няма да упражни насилие. За целта обаче в Идомени трябва да бъдат командировани служители и преводачи, които да убедят бежанците да се преместят в официалните бежански лагери. Досега обаче нищо подобно не се е случило.

"Правят го нарочно", казва младата сирийка Зайнаб. Според нея, властите искат да демотивират хората, които се опитват да стигнат до Европа. И тяхното послание вече се възприема. "Всички хора, които познавам в Идомени, междувременно съветват своите роднини и приятели в Сирия да не тръгват към Европа", казва Зайнаб.