От самото начало бе пределно ясно, че кандидатът на Кремъл Сергей Собянин ще си остане на кметския пост в Москва. Все пак Собянин се ползва не само с подкрепата на Путин. Зад него стоят и "административните ресурси" на града - т.е. бюрокрацията, полицията, правосъдието и телевизиите, по които всяка вечер той бива представян на зрителите като "грижовния баща на Москва".

На този фон шансовете на върлия противник на Кремъл и кандидат на опозицията Алексей Навални бяха минимални. Все пак в Русия на Путин не е възможна истинска политическа конкуренция. Да не забравяме и манипулациите на изборите. Най-значимото от изборната вечер обаче определо е ниската избирателна активност - едва една трета от московчаните упражниха правото си на глас. Имайки предвид, че Москва е най-политическият град в Русия и че през последните години съдбата на страната се решаваше именно там, това ниво на избирателната активност е направо нищожно. Още повече, че за първи път от десет години насам московчани имаха възможността сами да изберат своя кмет. Досега той се назначаваше директно от Кремъл.

Успехът на Навални

Фактът, че толкова малко хора отидоха до урните, може би е знак за това, че много от жителите на Москва са били недоволни от политическата оферта. Нито кандидатът на Кремъл успя да мобилизира достатъчно традиционните си избиратели, нито пък кандидатът на комунистите или този на популистите от Либерално-демократическата партия на Русия. Вярно, че 37-годишният юрист Алексей Навални спечели второто място, но той успя да привлече до урните само една част от опозиционно настроената средна класа. Руският милиардер Михаил Прохоров, който участва в президентските избори преди година, успя да събере тогава 20% от гласовете на избирателите - и то при двойно по-висока избирателна активност. А това означава, че московчаните, които биха гласували за по-либерална политика, са всъщност доста повече от тези, които са дали своя глас за Навални.

От една страна местните избори в Москва показаха, че Навални се превърна във водещата фигура на радикалната опозиция срещу Путин, от друга обаче стана ясно, че Навални явно не успява да привлече цялата опозиционно настроена московска средна класа на своя страна. Казано накратко: с тези избори образът на Навални загуби част от чара си.

Има надежда

Точно поради тази причина надежди за някаква промяна в близко бъдеще дават не местните избори в Москва, а тези в най-големия руски град в планината Урал - Екатеринбург. Там Евгений Ройзман - кандидатът на партията "Гражданска платформа" на милиардера Прохоров, победи кандидата на партията на Путин "Единна Русия". Тази победа е сензационна. Тя показва, че партията на Кремъл все пак може да бъде победена. Нека само да припомним, че политическата кариера на първия демократично избран президент на Русия Борис Елцин започна именно в Свердловск - днешния Екатеринбург.

Автор: И. Мантойфел/Редактор: М. Илчева