Излезлият вече в пенсия полицай е готов да говори за изминалите десет години. Съпругата му Керъл обаче категорично отказва да отговаря на въпросите на журналистите. Имала своите причини: "Когато Керъл взе решението да стане донор на бъбрек, от всички медии започнаха да звънят и искаха непременно да я интервюират", обяснява Глен.

Журналистите живо проявиха интерес, тъй като бъбрека трябваше да получи не кой да е, продължава той: „Това беше мой приятел и колега. Разболя се, защото работеше на Кота нула.“ Клайн и колегата му били членове на ESU, поделение на нюйоркската полиция за извънредни ситуации. Те стигнали до Световния търговски център малко преди втората кула да се срути.

Вдишаните отрови

Почистването на отломките продължава цели девет месеца. Глен Клайн служи повече от 800 часа. След 800-ния час просто престанал да ги брои. На 11 септември 2001 обаче носел противогаз, защото бил включен в подразделението на американската полиция за специални операции. Глен смята, че вероятно това го предпазило от най-лошото. По-късно получили и респиратори, но филтрите не могли напълно да предпазят белите дробове от ситния отровен прашец.

Глен Клайн се разболял, получил стомашно-чревни оплаквания, които до днес го мъчат. "Работехме в участъци, за които ни уверяваха, че уж е безопасно. Но явно са ни лъгали", убеден е Клайн. Правителството ги излъгало. "Искаха да пуснат Кота нула в експлоатация колкото се може по-бързо, заради борсата и т.н.", разказва Глен.

Безнадеждно търсене на оцелели

На 11 септември 2001 година Глен Клайн не бил на смяна, но щом научил за атентата, доброволно се включил в спасителните операции. "Слушах извънредните новини по радиото и помня, че полицаите крещяха: Дръпнете се от сградите, падат тела, хората скачат." Той си повтарял: "За Бога, какво става? Какво става, по дяволите?" Глен Клайн стигнал до Кота нула преди да се срути втората кула. Тогава разбрал, че четиринайсет от колегите му лежат заровени под развалините на първата кула на Световния търговски център. Освен, че от години работели заедно, те били като едно голямо сплотено семейство.

Също както Глен изчезналите били здрави, в добра форма, а заедно сформирали един отлично обучен спасителен екип, който би избавил всекиго от беда. "Мислех, че ако някой въобще оцелее, то това ще са нашите момчета", обнадеждавал се Глен. Той и колегите му започнали търсенето, но освен двама полицаи, от други оцелели нямало и следа. Глен намерил ботуш, от който стърчал само човешки крак, както и панталон, който претърсил за документи за самоличност. "Чак десетина дни след това ми стана ясно, че по време на спасителната акция практически нямаше кого да спасим."

На ръба на силите си

След 20 години на служба в полицията, през 2003 Глен Клайн се пенсионира. Каратистът и бегач на дълги разстояния бил на края на силите си - както физически, така и психически. Страдал от депресия и астма, карал се с жена си, имал агресивни изблици и започнал да пие. През 2004 се обърнал за помощ към специалисти. Диагнозата била посттравматично стресово разстройство. Глен Клайн не можел да си обясни на какво се дължало това: "Попитах психолозите защо точно сега имам посттравматично стресово разстройство, след като цял живот се сблъсквам със смърт и разруха?" Този път ситауцията била различна, по-лична. Тогава Глен намерил отговора, който търсел: "Би било същото, ако някой влезе с взлом у дома и стори нещо подобно на семейството ми."

Междувременно Глен се чувства по-добре. Въпреки че все още страда от депресии и не е в толкова добра физическа форма, се намират и хубави дни, в които тича или отново тренира карате. Помогнала му организацията "Feel Good", която работи на доброволни начала. В нея подпомагат и хора, които се намират в още по-затруднено положение от Глен. Такива са например онези, които не могат да заплатят за лечението си, защото застраховката им не покрива или не поема разходите.

Живот във вечен страх

Много от оказалите първа помощ по време на атентатите на 11 септември 2001 година сега имат здравословни проблеми, обяснява Глен. "1010 от оказалите първа помощ вече не са сред живите, но със сигурност стотици пожарникари от цялата страна ни се притекоха на помощ." Сигурно е също, че много от помощниците дори не подозират защо са се разболели. Очевидно не е имало обмен на информация в страната.

Да забрави случилото се на 11 септември за Глен Клайн е невъзможно. Той живее във вечен страх, че може да заболее от рак. Особено сега, когато се навършват десет години от терористичните атаки, спомените са по-живи от всякога. "Човек трябва да живее на някой остров, никога да не гледа телевизия, да не чете вестници и да не говори с никого - така може", размишлява той и добавя: "Дори това няма да заличи спомена за 11 септември." Все пак има и добри новини. Приятелят и колегата му, на когото присадили един от бъбреците на съпругата му, сега се радва на отлично здраве. "Джо вече може да води напълно нормален начин на живот, да води отново децата си в Дисниленд, да ходи на почивка, а не на процедури." Джо се чувствал превъзходно, казва Глен Клайн и прави нещо, което иначе не му идва на ум, когато разказва за Кота нула - усмихва се.

Автор: К. Бергман/ Й. Христова

Редактор: М. Илчева