Влиятелният вестник Уошингтън Таймз публикува статията Фенклубът на Садам от Ариел Коен. В нея авторът се спира на известните досега факти за подкупите раздавани от иракския диктатор за печелене на приятели и влияние. Вътре се споменава и БСП. Последните разкрития, че сваленият иракски диктатор Садам Хюсеин е използвал продажбите на нефт по програмата на ООН Нефт за храни за да си купува приятели и да влияе на политиката по света вероятно ще предизвикат тревога във Вашингтон, Париж и други столици. Купуването на влияние обаче е само част от по-широк феномен. Други държави нефтопроизводителки се занимават с подобна дейност дори в по-голям мащаб. От разкриването на списъците с приятелчетата на Садам се правят няколко важни извода: Първо, че това е само началото. В Багдад има хиляди документи, които американски и иракски офицери от разузнаването трябва да каталогизират, преведат, анализират и разследват. Съществуващият прецедент са архивите на източногерманската държавна сигурност ЩАЗИ, които разкриха стотици шпиони в Европа и Америка. Второ ООН може би е направила повече зло, отколкото добро в Ирак и пак може да стане същото. Служителите на ООН от програмата Нефт за храни са знаели за глобалните подкупи и не са предприели нищо за да ги спрат. Нещжо повече - дори е възможно, че някои от тях са способствали подкупи или пък са се облагодетелствали от тях. Ключов въпрос е дали Мистър Севан, който е получил ваучъри в Панама, не е помощник генералният секретар на ООН Бенон Севан, ръководител програмата. Досега генералният секретар Кофи Анан отказва да се проведе вътрешно разследване, а бюрокрацията на ООН се противопоставя на разследване отвън на тази програма. Не за пръв път ООН обърква важно политическо начинание. Усилията на ООН за оказване помощ на Западния бряг и ивицата Газа само усложниха бежанския проблем и Агенцията за палестинските бежанци беше инфилтрирана от Хамас и други терористични организации. Трето - упоритите слухове си струва да бъдат проверени.. Приказките за глобалните плащания на Садам се носят от години, но никой не ги разследва. Подобни приказки се чуват и за саудитски и китайски купувания на приятели. Крайно време е правозащитните и разузнавателните служби на СЩ и Европа да си сътрудничат в разследването. Документите разкрити в Багдад от иракския министър на нефтодобива и публикувани в независимия вестник Ал Мада са гигантско находище на неудобна информация. Те изброяват десетки организации и лица в повече от 50 държави, оркестрирали про-садам политика и сочат към плетеница от союзници от британския депутат Патрик Могейн до много влиятелния бивш френски вътрешен министър Шарл Паскуа, който отрече всякакви връзки с Ирак. Списъкът включва президентът на Индонезия г-жа Мегавати Сукарнопутри, българската социалистическа партия, влиятелната руска православна църква, ООП на Ясер Арафат и йорданският радикален исламистки лидер Лейт Шбейлат. Някои от споменатите отрекоха обвиненията, а други като британаския депутат Могейн заявиха, че не са сторили нищо лошо. В списъка има доста изненади. Степента в която Русия се е облагодетелствала от сделките си със Садам направо смайва. Докато други получават по няколко милиона барела Русия получава лъвския пай от милиард и 300 милиона барела. Либералната демократическа партия на Владимир Жириновски се посочва, че е получила 80 милиона барела. Висш представител на тази екстремистка партия през 2002 година при среща в Държавната дума се оплака пред автора на тези редове, че военната операция на Вашингтон ще съсипе най-доходния бизнес, който са имали. Партията на президента Путин е била също така е намала добре от нефта. Руските влиятелни политически нефтени компании са получили близо милиард барела с пазарна стойност от над 20 милиарда долара. Руски експерт по близкия изток заяви пред автора - "Доколкото се отнася до нефтени фирми те мислят, че нашето външно министерство се разпродава. Началник отдел получава заплата от 200 долара на месец - вие си направете сметката." Много имена и позиции от списъка изискват по-нататшна проверка и изясняване - кой е анонимният директор на администрацията на руския президент? Наскоро пенсиониралият се Александър Волошин, началникът на персонала на президента или пък по-дребен служител, който все още работи? Без съмнение противопосавянето на Москва срещу войната против Садам беше толкова неизменно, колкото и гръмко. Дали милионите барели, предназначени за Украинската социалдемократическа партия облагодетелстваха началника на персонала на президента Кучма Александър Медведчук, ръководител на тази партия или пък отидоха направо у президента, за който се твърди, че е продал оръжие на Багдад. Също както постъпленията на Садам от нефт корумпират президенства и информационни агенции, средства от други близкоизточни нефтени държави с амбициозни лидери могат да предизвикат много по-голям хаос. Залогът е достойнството на процеса на външната политика, който би трябвало, но често пъти не отразява националните интереси-. Във всеки случай на бял свят излиза една грозна реалност, която трябва да бъде разследвана. Глобалното подкупничество може би е също така опасно за Запада като глобалния тероризъм. Списъкът с приятелчетата на Садам е само върхът на айсберга.