От години не бяхме чували нещо подобно от Беларус. Хиляди излязоха на протести в Брест, Бобруйск и Орша, за да изразят недоволството си от оспорваната инициатива на президента Александър Лукашенко. Властите не бяха дали разрешение за демонстрациите, но яростта на хората очевидно беше по-голяма от страха, че могат да бъдат задържани. Полицията действително задържа десетки активисти, сред които и някои известни опозиционни политици - като Анатолий Лебедко, например. Сред арестуваните имаше и журналисти, на които им бяха наложени глоби. За сряда, Денят на конституцията в Беларус, е предвидена нова демонстрация в Минск, която обаче е разрешена от властите.

Мярката засяга социално най-слабите

От няколко седмици насам бившата съветска република по източната граница на ЕС е раздирана от протести. Обектът на недоволството е т. нар. Декрет за предотвратяване на социалното лентяйство, подписан от Лукашенко още през април 2015 година. Всеки, който няма работа, е длъжен да плаща на държавата годишна глоба в размер на 230 евро. Това е огромна сума дори за онези граждани на Беларус, които имат работа - средните заплати в страната през 2016 възлизаха на около 350 евро месечно.

Декретът засяга най-силно социално слабите, които основно сега протестират. Правозащитникът Борис Бухел от Могильов казва, че в офиса му за първи път идват и много хора, които преди не са били ангажирани политически. Мерките на Лукашенко засягат особено болезнено по-възрастните хора, на които им остават малко години до пенсия.

Особено нашумя случаят от декември миналата година, когато един мъж от Осиповичи плати глобата от 230 евро, след което се самоуби. „Подобни трагедии тежат на съвестта на режима“, казва Бухел.

Като в съветско време

Новите правила, по-известни сред хората като „декрета срещу търтеите“, твърде много напомнят за съветските времена и трудово-възпитателните мерки от онзи период. Президентът, който и до днес съжалява за краха на бившия обществен строй, сам признава: „Това е идеологически, морален декрет. Държавата няма да спечели кой знае какви пари от него. Целта е само една: да бъдат накарани да се трудят всички, които трябва и могат да работят“.

По официални данни, властите в Беларус са уведомили писмено около 470 000 души, че са дължат новата глоба. До изтичането на срока за това - до 20 февруари - към държавата се беше издължил едва всеки осми от тях. Затова пък протестите в цялата страна стават все по-масови. Лукашенко очевидно се стресна от този факт и реши да извади и моркова след тоягата: след задържането на няколко известни политици, той обеща на народа корекции в декрета и отмени плащанията на глобите за една година. „Това е малка победа, но все пак победа за хората“, каза опозиционният политик Лебедко малко преди да бъде арестуван.

Дилемата на Лукашенко

Президентът обаче е решен да запази декрета. На държавните служители е даден срок до 1 април: „Моля намерете работа за вашите съпруги, съпрузи, любовници и сродници“ - този апел на Лукашенко беше цитиран по белоруските държавни медии. „Ако жена Ви или любовницата Ви е болна, ще се погрижим тя да оздравее“, гласеше посланието на президента, което явно не беше замислено като шега.

Вълната от протести е вътрешно- и външнополитическо предизвикателство за Лукашенко. Той управлява Беларус от над 20 години и винаги досега е успявал да държи хората в подчинение - с комбинация от социални облаги и репресии. Никога досега обаче страната не е била разтърсвана от подобни масови и продължителни протести.

След сближаването на Беларус с ЕС и отмяната на западните санкции преди близо година, Лукашенко е изправен пред трудна дилема: ако остави хората да протестират, властта му може да се окаже застрашена; но ако потуши протестите с желязна ръка, може да навреди на отношенията си с ЕС.

А днес той се нуждае от Европа повече от когато и да било преди. Защото отношенията със стратегическия му партньор Русия напоследък нещо не вървят.