"Има една снимка от тази година, която символизира много добре състоянието на днешното гръцко общество. На една ученическа демонстрация срещу споразумението за името на Македония едно момче язди кон. На гърба му се вее гръцкото знаме, а момчето се е вторачило в мобилния си телефон. Младеж, който се изявява от една страна като Александър Велики, но същевременно сърфира в интернет. Това е днешна Гърция", казва социоложката Александра Коронайо. Тя е професор и декан на Института по социология в Атинския университет. В сътрудничество с 14 европейски университета от 2011 година насам тя изследва десните нагласи сред гръцките младежи. Според актуалните ѝ проучвания, в последно време крайнодесните са в подем. А за това допринасят най-вече спорът с Македония и бежанската криза. Теми, които накараха мнозина младежи да излязат по площадите.

По традиция всъщност левичарите в Гърция са онези, които се събират редовно и протестират. И то не само по актуални поводи, но и в дни, в които се честват важни исторически събития. "В Гърция съществува една култура на левите демонстрации, която е тясно свързана с диктатурата. Едно време демонстрациите бяха забранени и тогава се стигна до бунта в политехническия институт в Атина през 1973 година", казва социоложката.

Демонстрирам, следователно съществувам

Навремето военната хунта потуши с кръв бунта на студентите и с това подписа собствената си смъртна присъда. Участниците в бунта се превърнаха в герои, положили основите на постдиктаторска Гърция. Оттогава насам университетите са свободна от полиция зона. В тях има политически студентски движения от целия политически спектър. Но призивите за протести идват най-вече от левия лагер. Левите се солидаризират с другарите си анархисти, настояват за свободно образование, по-добри условия в университетите и винаги издигат лозунга "Долу капитализма!".

Протестната култура в Гърция е по-здраво вплетена в обществото, отколкото в други европейски страни, обяснява Александра Коронайо. Днес тя е също така израз на едно вътрешно неравновесие. "В Гърция имаме проблем с идентичността. Съществува конфликтът с антична Гърция, която бива прославяна в учебниците. Но по-новата история се съсредоточава най-вече в политическите и икономически проблеми. Когато човек се погледне в огледалото, не вижда античен гръцки герой, а съвременник с проблемите на нашето време", казва тя.

Безработица и безперспективност 

Днес младите гърци не се оповават на оптимистичните прогнози на техния премиер и неговите европейски колеги. В Гърция цари безперспективност. Безработицата е висока, мнозина обръщат гръб на родината. Няма и следа от някакъв подем. От дългогодишната криза е засегната най-вече средната класа. Именно онези семейства, които изпращат децата си да следват и играят решаваща роля за самочувствието на страната. "Тези младежи вече не се идентифицират с Гърция и не виждат перспектива в страната. В някои случаи родителите им ги насърчават да я напуснат. Те им казват: Тръгвай и не се обръщай назад!", казва Александра Коронайо.

Според социологическите проучвания, повечето младежи в Гърция вярват в демокрацията и свободните избори. Същевременно имат усещането, че не могат да окажат влияние върху сегашната ситуация. "Сегашните протести се водят преди всичко от емоциите. Насъбрал се е много гняв. От нашите проучвания виждаме, че младежта търси нови форми на израз. И то не само в Гърция, а навсякъде в Европа. Младежите не искат само да събират подписи, а да оказват пряко влияние", допълва социоложката. Наблюдава се и една негативна тенденция. Въпреки че медиите постоянно информират за сблъсъци с леви демонстранти, броят на участниците в левите демонстрации намалява значително.

В ръцете на крайнодесните

От това положение печелят най-вече крайнодесните групировки. Покрай кризите и икономическите проблеми на страната партия като фашистката формация "Златна зора" успяха да спечелят привърженици. А бежанската тематика и омразата срещу премиера Ципрас заради споразумението с Македония дава нов тласък на десните. "Все по-често се стига до сериозни сблъсъци, провокирани от десни демонстранти", твърди журналистът Костас Кукумакас. "В повечето случаи това са малки групи, които обаче много добре знаят как да насочат вниманието върху себе си. На тях се дължи и фактът, че дори гимназиални ученици излизат на улицата и издигат националистически лозунги. Зад младежите стоят партии като "Златна зора", но и части от консервативната опозиционна партия "Нова демокрация" в Северна Гърция", казва той. "А всъщност за много от учениците водещият мотив е този, че един ден няма да ходят на училище", добавя той.

Александра Коронайо потвърждава това мнение. "Златна зора не ходи само по училищата, но посещава и спортните дружества, където има непосредствен допир до младежите и където може да популяризира своята идеология. Политиците не се вслушват в гласа на младите хора. Политиците не разбират, че за младите не е достатъчно на всеки четири години да отидат да гласуват", казва тя. Много леви активисти отдавна са се простили с мечтата за някаква  политическа промяна. И по този начин оставят изконната левичарска традиция на обществения протест в ръцете на крайнодесните.

***

Вижте и нашето видео за младите гърци от 2015: