� продължават да обвиняват Запада, че води Кръстоносни походи срещу мюсюлманството. В Дания обаче духовете постепенно се успокояват.

Малката, уютно сгушена Дания беше разтърсена като земетресение. Откакто в ислямските страни започнаха да палят Данеброг (така се нарича националният флаг на страната), датчаните не престават да спорят за свободата на словото, етиката, респекта и толерантността. Вярно, дебатите вече не са така разгорещени, но базисният конфликт все още буни духовете. Дали при публикуването на карикатурите на Мохамед наистина е ставало дума за експеримент с автоцензурата, както твърдят от вестник Юландс Постен, където се появи публикацията?

Нека да си припомним историята. В дъното на всичко беше една детска книжка от датски автор. Каре Блутиген тъй и не успял да намери карикатурист, готов да разкаже в картинки живота на Мохамед. Мнозина смятат обаче, че публикуването на карикатурите трябва да се анализира в контекста на участието на Дания в Иракската война и твърдата политика на правителството по отношение на чужденците. Специалистът по въпросите на исляма Йорген Баак смята:

“Проблемът започна с това, че вестникът успя да представи публикацията си като борба за свободата на словото. Премиерът Расмусен пое темата и месеци наред твърдеше същото. Всъщност публикуването на карикатурите си беше преднамерена провокация. В редакцията на Юландс Постен никой не желаеше да обсъжда въпроса за отговорността, която чертае и границите на свободата на словото.”

Около четири месеца след публикуването на карикатурите в ислямските страни избухнаха масови протести. Мнозина духовни лидери в ислямския свят насочиха тези протести и срещу строгата имиграционна политика в Дания, както и срещу – по техните твърдения – антислямските настроение в тази страна. Те често пъти представяха пред хората много по-груби карикатури срещу Мохамед, твърдейки, че тъкмо това е излязло във вестника. В хода на протестите загинаха поне 50 души, а апогеят им беше достигнат след изборната победа на Хамас в Палестина. Днес датските ислямски духовници като имам Абу Лабан призовават към успокояване и отрезвяване:

“Главното ми послание гласи: да гледаме позитивно и оптимистично в бъдещето, да оставим миналото зад гърба си. Измина една година, конфликтът затихна. Вярно, още има рана, но сега трябва да я лекуваме.”

Съмнително е обаче дали това лечение ще успее. Датските и шведските интелектуалци твърдят, че от случая с публикуваните карикатури нараства готовността за автоцензура в медиите. В Германия наскоро беше свалена постановка на Моцартовата опера Идоменео в Берлин поради страх от ислямистски атаки. Вестник Юландс Постен остава в кличн с исляма, докато много либерални медии ратуват за сближаване и разбирателство. Пер Бех Томас написа цяла книга за кризата около карикатурите на Мохамед:

“Мисля, че и двете страни, и християните и мюсюлманите, научиха по нещо от кризата. Това е добре. В същото време наблюдаваме политическа поляризация. Мюсюлманските фундаменталисти все повече са убедени, че всичките им предразсъдъци към Запада са чиста монета.”