1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Голготата на българите в Титова Югославия

Николай Цеков
10 декември 2016

По времето на Тито много от българите в Македония са подложени на нечувани репресии с цел да се откажат от националната си идентичност. Истината за хилядите трагични съдби се съдържа в досиетата на зловещата УДБА.

Kazani - der Ort des Verbrechens an sebischen aber auch bosniakischen Zivilisten an dem Berg Trebević
Снимка: DW/S. Huseinović

Българинът от Прилеп Темелко Нешков е прекарал 12 години в затворите на Титова Югославия, само защото гордо и безстрашно е отстоявал своята национална идентичност срещу насилствената македонизация в бивша Югославия. Две години след смъртта на Нешков в България бяха издадени автобиографичната му книга „Раздяла няма: Македония срещу македонизма“, както и неунищожената част от досието му в скопската УДБА, публикувано под заглавие „Досие - Югославия срещу душата на Македония“.

Как УДБА асимилираше „неюгославските“ народи

Българинът от Прилеп описва събития, които развенчават мита за миролюбивата Юго-империя, в която съществувал сговор между отделните националности. Той пише например за масовото клане на български офицери в „Калето“ край Скопие. Малко преди съветската окупация изпратеният в Скопие пратеник на Тито алармира, че населението на Македония масово изпитва омраза към Югославия. Властите В Белград реагират по типичния за един комунистически режим начин – с безмилостно изкореняване на „нежеланото“ самосъзнание и изместването му с помощта на измислени нов език, азбука, история и национална идентичност.  В месомелачката на Управлението за държавна сигурност /УДБА/ са били хвърляни всички с „неюгославско“ самосъзнание – етнически българи, хърватски и унгарски „националисти“, албански „автономисти“, сръбски антикомунисти, мюсюлмански „екстремисти“, словенски и италиански „сепаратисти“.

Над 136 000 души или 10% от населението на Република Македония са имали досиета в зловещата Държавна сигурност на Тито УДБА.Снимка: BGNES

„И по времето на Тито, а и след това терорът бе насочен към смазването на българската, а и изобщо на цялата „неюгославска“ интелигенция“, твърди дългогодишният изследовател Иван Николов от издателство „Св. Климент Охридски“. Изнесеното в България обемисто, макар и явно добре прочистено, досие на Темелко Нешков в скопската УДБА все пак добре описва кръговете на сътворения ад, в който са попадали хората с българско самосъзнание в Титова Югославия. Той по нищо не се отличава от унищожителния съветски ГУЛАГ или от лагерите на смъртта в НРБ.

Жертвите са били постоянно следени, ставали са обект на измислени доноси, подлагани са били на всекидневен тормоз и арести, на показни процеси, завършващи с дългогодишни присъди. В досието на Нешков са документирани не само опитите на затворническите власти да привлекат многократно пребивания, хвърлян в карцер и вече много болен българин за доносник. Там е записан и категоричният му отказ да сътрудничи на УДБА: „Аз няма да газя върху жертвите на организацията. Ако искате, може да ме пуснете, ако не, ще остана до последния си ден в затвора!“. А палачите му отговарят: „Трябваше да те ликвидираме още през 1947 г.!“.

УДБА и ДС срещу българите

„В годините сред 1945 г. българската ДС и македонската УДБА работят заедно за изкореняване на българщината от двете страни на границата, казва Любомир Нешков, син на непреклонния българин Темелко Нешков.

Книгата на Т. Нешков бе представена в СофияСнимка: BGNES

„Баща ми изпитваше дълбоки съмнения, че част от предателите на организацията за съпротива срещу етническото прочистване са били нарочно изпратени от режима в България. Известно е, че до разкола в Коминтерна марионетният режим в София е предавал на Югославия голям брой българи, бягащи от гръцка Македония, обявявайки ги за македонци. Посланието на моя баща-страдалец към България и Македония беше само едно – двете държави трябва да имат изключително близки и приятелски отношения. Гражданите и управниците от двете страни на границата трябва да прочетат и осмислят внимателно миналото, да минат през катарзиса и в търсене на мостове към добросъседството заедно да сринат стената на омразата“, заключава Любомир Нешков.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ