Голяма част от приходите отива у фармацефтичните фирми, които произвеждат хормони, стимулиращи дейността на яйчниците. Американската фирма за изследване на пазара "Калорама" предполага, че в световен мащаб ежегодно се продават хормони за близо един милиард евро. Лекарската част от помощта за оплождане "ин витро" в Германия оказват 120 клиники, които в повечето случаи носят приветливото наименование "Желание за деца", и които се радват на растяща клиентела. В Германия в момента ежегодно се раждат по около 150 000 деца благодарение на оплождане в епруветка.

Броят на желаещите расте от година на година

същото се отнася и до броя на специализираните клиники, които предлагат тази процедура. През 90-те години в Германия имаше почти наполовина по-малко клиники по "ин витро" в сравнение с 2008 година. Техният бизнес зависи обаче не само от това, колко бездетни двойки биха желали да имат наследник, но и от това, каква част от парите по процедурата се поемат от здравно-осигурителните каси. В продължение на дълги години държавните каси поемаха изцяло разноските по четири опита за изкуствено оплождане. През 2004 година обаче те съкратиха своя дял до максимално половината от парите, нужни за три опита. Другата половина вече трябва да се заплаща от самата двойка.

Близо 3000 евро струва провеждането на един класически опит за изкуствено оплождане "ин витро". Практиката обаче е показала, че едва всеки пети опит се увенчава с успех. Двойките следователно би трябвало да поемат средно по около 15 000 евро разходи, ако наистина искат да се сдобият с дете. От тези разходи касите им възстановяват около 4500 евро. Гаранции за успех при оплождането "ин витро" впрочем няма. Близо 60% от двойките прекратяват опитите за изкуствено оплождане след третия неуспешен опит. Затова много от тях търсят изход от тази ситуация.

От 2004 година насам се забелязва масов отлив на бездетни двойки от специализаните клиники по "ин витро" в Германия. През същата година родените по този метод бебета са били с 10 000 по-малко в сравнение с предходната година, а здравно-осигурителните каси реализираха икономии на средства в размер на 100 милиона евро. Тъй като желанието за деца не е намаляло,

все повече двойки поемат пътя към чуждестранни клиники

Там процедурата "ин витро" не само е по-евтина отколкото в Германия, но там и законите по правило са по-либерални. Защото много от нещата, които са възможни от медицинска гледна точка, в Германия са забранени - това се отнася например до "даряването на яйцеклетка" или пък до така наречената преимплантационна диагностика, с която ембрионите се изследват за наличие на определени болести още преди те да бъдат вложени в матката. В много съседни на Германия държави подобни неща са разрешени.

Засега няма точни данни за размера на "оплодителния туризъм". Различни клиники по "ин витро" в Австрия, Швейцария, Италия и Чехия обаче съобщават, че приемат все повече германски кандидати и междувременно работят почти изцяло с насоченост към тях. Лекари от Полша, Румъния или България междувременно също правят примамливи от финансова гледна точка оферти, където разноските по правило са с две-трети по-ниски от тези в Германия.