1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Големият проблем на руския елит

27 май 2013

Руската икономика върви към сериозна криза. Дори и политиците вече не го крият. Те знаят, че крепящият се на нефта модел е отживелица и отчаяно търсят нов. Всъщност рецептата е известна, но защо не искат да я приложат?

Снимка: Fotolia/Irina Fischer

Ако искате да оцените състоянието на една икономика, няма да е зле да хвърлите поглед върху условията за нейните предприемачи. В Русия те не са особено обичани, към тях се изпитва най-вече враждебност, а поради тази причина те скоро може да се превърнат в изключително рядък вид. В тази страна доминиращо положение все по-често заемат държавните предприятия-монополисти или големите концерни на олигарсите. Според едно актуално проучване, едва 2,2 процента от руснаците биха искали да основат собствена фирма. Това е най-ниската стойност сред всички страни, включени в изследването, и най-ниската за Русия от 2006-та насам.

Тези данни ясно показват следното: икономиката на Русия е попаднала в много опасна ситуация. Показателите за ниския растеж на страната са и без друго тревожни, а вече и представителите на политическото ръководство признават, че Русия се е насочила към сериозна криза. Министерството на икономиката свали прогнозата си за растежа от 3,6% на 2,4%. За държава от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) това е сравнимо със стагнация, подчертава бившият министър на финансите Алексей Кудрин. А може да стане и по-лошо: според министъра на икономиката Андрей Белоусов, растежът за 2013 може да падне и под 2%.

До 2008-ма нефтът генерираше растеж от 7% годишноСнимка: picture-alliance/dpa

Само с нефт вече не става

Тази негативна тенденция пролича още през 2012-та и се задълбочи в първото тримесечие на 2013-та. А нови двигатели за конюнктурата, които да заместят нефта, генерирал до 2008-ма растеж от 7% годишно, така и не са открити. На този фон сред политическия елит цари напрежение. На карта е заложено прекалено много: ако икономиката изпадне в рецесия, ще се стигне до липсата на средства за социални услуги и до протести. В момента това е най-обсъжданата тема в Русия.

Това, че лихвите по кредитите са високи въпреки относително ниската инфлация, се дължи на високите рискове и на господстващото пазарно положение на две държавни банки. Масовото изтичане на капитали пък е свидетелство за недостатъчната правна сигурност и на "добре организираната група от хора", както шефът на Централната банка евфемистично назовава престъпниците. Предприемачите от години се оплакват, че в Русия липсват прозрачни правила, че законите се прилагат селективно, а бизнес климатът е отровен от корупция. Да не говорим пък за това, че силното икономическо държавно присъствие спъва конкуренцията, а добра инфраструктура няма и до днес.

В мисленето на политическият елит обаче поне настъпи някаква промяна: той започна да разпознава липсващите структурни реформи като заплаха. "Това ще ограничи растежа в следващите 4-5 години до 4%", предрича бившият финансов министър Алексей Кудрин. "А най-голямото предизвикателство ще бъдат функциониращите държавни институции", допълва той.

Знаят как да решат проблема, но не го правят

Въпреки тези прозрения, склонността към реформи не се прояви и след преизбирането на Путин през 2012-та. От една страна заради това, че неговата политика заобикаля областите, които действително се нуждаят от реформи, и се свежда до по-високите държавни разходи. От друга - заради факта, че кликата на Путин се занимаваше през цялата 2012-та с уличните протести, със задушаването на опозиционните пориви. А изразходването на толкова много политическа енергия, може да обрече на провал и най-нужните реформи, както казва политологът Константин Сонин: "Тъй като всяка, дори и най-малката реформа би довела до загуба за някого, управляващите прибягват до определен трик във всяка сфера - всеки опит за реформи се обявява за "борба срещу Путин" и съответно бива блокиран."

Времето обаче напира. "Имаме не повече от пет години", заяви наскоро министърът на икономиката, която е наясно, че преструктурирането на световните енергийни пазари може да доведе до спад в цената на петрола с 20% до 30%. "А в дългосрочен план и резервните фондове няма да могат да помогнат. Поради което би било по-добре да се инвестира още сега в реформите в здравеопазването, образованието, пенсионната система и инфраструктурата", убеден е Белоусов.

Икономиката, опиращата се на добива на нефт, вече е отживяла времето си като модел. Само че и никакъв нов не се задава. "Иновациите и инвестициите имат нужда от държавно гарантирана свобода", повтарят експертите в бранша. "За да се ускори растежът, трябва да се увеличи производителността на труда, както и добивът на суровини от неразработени до момента находища, а малките и средни предприятия трябва да се насърчават", казва министър Белоусов. Така мисли и омбудсманът за предприемачите Борис Титов. Освен това Титов призовава за освобождаването на арестуваните над 110 000 предприемачи. Но дали и Путин мисли така?

АГ, ДПА, ЕЩ, ВО, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ