Френската дума „шарлатан” означава измамник или мошеник, който твърди, че притежава знания, умения и способности, каквито в действителност няма. В най-бедната членка на ЕС шарлатанството е специфичен начин на живот, налаган от отделни личности, цели колективи, от политически и бизнес формации и най-вече от държавата. Неотдавна самият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков в момент на медийно откровение изплю знаковото камъче, че „за България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика”, която независимо от своята разцветка съществува и създава брутен вътрешен продукт.

Ментетата на "Ментел"

Пример - уличният фолклор отдавна нарича трите мобилни оператори в страната „Свиваком, Ментел и Грабул”. И те достойно оправдават точните си прозвища. Ментел, да речем, срещу когото освен с лавини от оплаквания, потърпевши негови абонати излязоха и на уличен протест /безпрецедентна постъпка в света!/, нагло продължава да ги мами и ограбва по недопустим за европейските практики начин.

Под претекст, че имал проблеми със системата си за отчитане, фактури и плащания, въпросният мобилен оператор вече цяла година съзнателно поддържа забавените сметки на клиентите си в контролиран хаос, от който, естествено, извлича баснословни печалби. Друг, особено циничен прийом на местния оператор е откровената измама главно на възрастни хора по Коледните или Великденски празници, на които промоционално се предлагат уж безплатни телефонни слушалки и разговори.

В двегодишния период на уловката обаче тези фиктивни „подаръци” прогресивно се превръщат в истинска финансова гилотина за доверчивите пенсионери. И за да бъде шарлатанията пълна, трайна и със задължителния предпазен чадър, иначе нахъсаните местни медии като правило не обелват и дума за тези безобразия. Защо ли? Ами защото Ментел е един от най-големите рекламодатели и спонсори в държавата, а е известно, че ръката, която те храни, просто не се хапе.

Времена и нрави

Шарлатанството е и начин за оцеляване в безпросветния тунел на кризата. Идете на което и да е пазарище, където за разлика от нормалния европеец нямате право сам да си изберете зеленчук или плодове, но в замяна на това мърлявата мургава продавачка с учтивото българско „Казвай бе, вампир!” ще ви пробута най-скапаната и некачествена стока.

В големите магазини, от друга страна, се продават интензивно рекламирани колбаси и филета, които обаче вместо с месо са натъпкани основно със сланина, сол и вода, а поне сто от марките на любимата на местните дечица лютеница всъщност прикривали менте, забърквано от оцветено нишесте, пюре от развалени картофи, ябълки и консерванти. И да беше само това!

Местните шарлатани са само част от вездесъщата корупционна мрежа, оплитаща държавата. А тя, със своите политици, чиновници и магистрати, отдавна е вдигнала ръце от реалното преследване на мошениците. Това, че за обикновените граждани държавата практически отсъства, съвсем обаче не означава, че тя липсва за своя над стохиляден чиновнически апарат, за който данъкоплатците отделят по 2.5 милиарда евро от бюджета.

Как иначе да се тълкува факта, че годишно под масата и на тъмно се раздават над милион броя подкупи, а осъдените за това са едва няколко дузини будали? Което всъщност си е най-голямата шарлатания. Тази държавната, типично българската...

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев