С повече от половин година ще се забави изграждането на газопреносните мощности в България, по които трябваше да потече газ от Русия през Турция. Това съобщи днес руската агенция „Интерфакс“. Какво означава тази новина? Зададохме този въпрос на колегата от Руската редакция на ДВ Андрей Гурков, който внимателно следи темата.

Андрей Гурков: Това е поредната несполука на „Газпром“ и на един от двата любими проекта на руския президент Владимир Путин. Тази новина отново показва колко сериозна грешка допусна Путин през 2014 година, когато – заради едни изцяло преодолими разногласия с България – той волунтаристично реши да се откаже от проекта „Южен поток“ и да заложи на сътрудничеството с Турция. Тогава Путин се довери на обещанията на Ердоган и трансформира „Южен поток“ в „Турски поток“. В резултат: планираните първоначално четири тръби се превърнаха в две, от които само едната е построена. Тя снабдява Турция, а това е в интерес единствено на Турция. Впрочем, през тази година и по тази тръба почти нищо не тече, защото Турция активно купува втечнен азербайджански газ. Тоест, от заплануваните две тръби, само едната работи на половин мощност, ако не и по-малко. Докато втората тръба, която трябваше да мине през България и да стигне до Евросъюза, се забавя все повече и повече.

По политически или по други причини?

Андрей Гурков: Тук навярно не става дума за политика. В началото, миналата година, възникна икономически спор между двама от участниците в конкурса за строежа, а през настоящата година проблемите произтичат най-вече от пандемията. Така или иначе, фактът си е факт: Пускът на тръбата, която трябваше да заработи още в началото на 2020 година, все повече се отдалечава напред в бъдещето. И то не само в българския участък, но и по-нататък, в унгарския участък. Както разбираме от съобщението на „Интерфакс“, което цитирате, тя ще заработи в края на 2020 година, а според мен - чак през втората половина на 2021 година.

Какво означава това за България?

Андрей Гурков: България ще губи само от липсващите транзитни такси, но иначе ще си получава гориво от тази втора тръба. В много по-голяма степен губи „Газпром“. От всичко това печели Украйна, защото транзитът на газ през тази страна получава още по-голяма тежест. Тук трябва да споменем и втория голям неуспех на Владимир Путин: „Северен поток 2“, чиято съдба си остава неясна.

В новината на „Интерфакс“ между другото пише: „Газопроводът, който в София наричат не „Турски поток“ , а „Балкански поток“…“ Откъде идва тази разлика в имената?

Андрей Гурков: Идва от различния подход. Турция има интерес да го нарича „Турски поток“. И това в някакъв смисъл е основателно, защото двете тръби по дъното на Черно море водят към Турция. „Балкански поток“ може с известна условност да се смята за част от „Турски поток“, защото това е тръбата, която ще премине през България, а оттам – през Сърбия и Унгария, за да снабдява Австрия и цяла Централна Европа. С други думи – въпрос на прочит. Може да се каже, че „Балкански поток“ е втората половина на „Турски поток“.

"Интерфакс" цитира и острите обвинения, отправени от Владимир Путин към България през 2019 година: че българската страна под външен натиск съзнателно бави осъществяването на проекта на своя територия. Според Вас, валидни ли са тези обвинения и в момента?

Андрей Гурков: Путин не може да признае, че грешката всъщност е негова – това е напълно разбираемо. Така че в този случай той се опитва да прехвърли вината върху България. Не съм сигурен дали това е справедливо, защото – доколкото аз мога да преценя – забавянето не беше съзнателно. Просто възникна един дълъг спор. Да, може би в България не бързаха особено да разрешат този спор, но в крайна сметка отговорността е на Путин, който през 2014 година взе едно абсолютно погрешно стратегическо решение, отказвайки се от „Южен поток“.