"Голямата гръцка илюзия" - под това заглавие в. "Ню Йорк Таймс" помества следната статия от своя наблюдател Роджър Коен:

Европа винаги е била под емоционалното въздействие на Гърция. Приказките за "люлката на западната цивилизация" спечелиха на гърците снизхождение и дори ги разглезиха. ЕС не беше готов да погледне трезво на рожденото място на демокрацията.

Миналата слава е чудесно нещо - и неуместен ориентир за актуалната политика. Това е валидно в Светите места, в Косово, както и в Атина. Гърция не биваше да бъде допусната до еврото. Тя не успя да се присъедини през 1999, защото не отговаряше на финансовите критерии. Когато ги изпълни две години по-късно, това стана чрез фалшифициране на бюджетните данни. Само че дръзкият валутен съюз на Европа се нуждаеше от славното име на Атина, за да бъде истински европейски. И всички затвориха очи за истината.

Гръцкият манталитет

В действителност близката история би била много по-добър ориентир. Гърция преживя един ужасен век. Балканските войни през 1912-1913 доведоха до откъсването на Северна Гърция от отоманския контрол. В края на Първата световна война гърците бяха разгромени от войските на Ататюрк, а през 20-те години последва травматичната размяна на население: 400 000 мюсюлмани напуснаха Гърция и се установиха в Турция, а 1, 2 милиона гърци напуснаха Турция и се завърнаха в Гърция.

След този трус дойде диктатурата на генерал Метаксас; бруталната германска окупация през 1941-1944; и гражданската война от края на 40-те години, чието идеологическо ехо все още се долавя. Дясната военна диктатура в периода 1967-1974 отново разпали жаравата на гражданската война, а конфликтът с Турция за Кипър поддържа жив спомена за миналото.

Така че забравете Сократ! По-добре прочетете Twice a Stranger от Брус Кларк за последствията от Лозанското споразумение за размяната на населението и манталитета на днешна Гърция. Ще научите, че Гърция е едно общество, в което "кръвните връзки са много по-важни от лоялността към държавата или бизнес партньорите".

Този манталитет не насърчава редовното плащане на данъци, колективните усилия или балансирания бюджет. Той не изключва всичко това, но и не помага. Нищо чудно, че гърците се възползваха от еврото, за да заживеят както изобщо не могат да си позволят да живеят.

Вярно е: членството в ЕС бе донякъде балсам за раните на Гърция. Това е голямата заслуга на ЕС: той неутрализира отровното жило на историята. Но Гърция си остава страна, която се отнася с подозрение към аутсайдерите - когато си бил командван от османлиите, ти няма да искаш да бъдеш командван от банкерите на Брюксел, - а също място, където държавните структури не се радват на особено уважение. Това не вещае нищо добро.

Лъжата е като снежна топка

Никога не съм виждал Европа в такова трудно положение. В известен смисъл кризата на еврото, европейската криза, е символ на нашето време. Измисленото от технократи пространство без гранични бариери, поддържано дълго време с ниски лихви, ценени от богатите класи, които направиха още повече пари, днес се вижда изправено пред широко обществено недоволство, комбинирано с растящия натиск на неговите противоречия.

Основният факт е този: няма убедителен исторически прецедент за валутен съюз между радикално различни икономики, който не е поставен върху основата на един действащ финансов или политически съюз. Предвид експлозивната гръцка политика, раздразнението на Германия и границите на онова, което гръцкият народ е готов да приеме, мисля, че най-добрият изход би бил вероятно един методичен гръцки фалит, вместо един хаотичен фалит.

Гърция не беше готова за еврото. Нейното класическо минало не е от такова значение, както близкото й минало. Лъжата е като снежна топка: колкото повече се търкаля, толкова по-голяма става. Никоя спасителна операция не може да прикрие това.