Европейският съюз подготвя нови санкции срещу Русия. Лидерите от ЕС възнамеряват да ги наложат, ако Москва не промени курса си в украинската криза. Само че засега европейските държави отказват да формулират точно условията си. Явно не желаят да вземат прибързани, провокирани от моментната ситуация решения. Защото всъщност никой не желае санкции. Германските машиностроители, британските банки, гръцките фермери - всички те се страхуват, че бизнесът им с Москва ще пострада от санкциите. Крайно нужният подем в кризисните европейски страни е на път да спре, преди да е започнал. А причина за това е и конфликтът с Русия.

Точно поради тази причина европейските лидери ще изтълкуват и най-малката вербална отстъпка от страна на Москва като нов шанс за разрешаване на конфликта. При това всички знаят много добре, че думите на Путин не струват и пукнат грош: той стиска ръката на украинския президент Порошенко, говори за мир и същевремено тихомълком вкарва войници и оръжие в Източна Украйна. Такава беше тактиката му и в Крим, който вече никой не може да му отнеме. И по същия начин той може да анексира Източна Украйна. Понеже е наясно, че в крайна сметка пак никой няма да го спре.

Какво да се прави?

Западът е безпомощен, защото не знае как да се справи с феномена Путин. Сценарият, при който една европейска държава си присвоява необезпокоявано чужда територия, беше немислим през последните 25 години. Сега обаче се случи точно това и нито протестите помогнаха, нито политическата изолация. Отстъпките и санкциите също не доведоха до положителна развръзка. Какво остава тогава? Теоретично ЕС може да затегне още повече санкциите, като например ограничи сериозно газовия и петролния износ. Това би засегнало основния източник на приходи за Русия. Само че страни като Финландия и балтийските държави са почти изцяло зависими от руския газ. А зимата наближава.

И политическите възможности за ответна реакция са вече почти изцяло изчерпани. Франция одобри последните санкции срещу Москва само защото в замяна получи зелена светлина за вече договорената доставка на два бойни кораба. Нищо, че с тези кораби Русия би могла да изнудва съседите си. Словакия пък вече заплашва да блокира евентуални нови санкции, които биха навредили на икономиката ѝ, а унгарският премиер Виктор Орбан тъй или иначе е във възторг от политиката на Путин и по принцип отхвърля всякакви наказателни мерки срещу Русия.

Дори ако ЕС затегне санкциите, а Г-20 успее да изолира Русия още повече, това едва ли ще спре Путин. Американски политици вече заявяват съвсем открито, че единственият изход, според тях, е въоръжаването на украинската армия. Само че военната подкрепа не е опция. Тя само би дала на Путин повод да се реши окончателно на инвазия.

Всички за един?

Никой не го признава офицално, но Европа е всъщност много доволна, че Украйна не членува в НАТО. Съюзническото задължение за защита на всяка страна-членка би въвлякло Алианса в пряка конфронация с атомната сила Русия. В същото време обаче мнозина излизат с аргумента, че ако Украйна беше член на НАТО, Путин едва ли щеше да се впусне в кримската авантюра. Да, това са само предположения, но пък е факт, че прекомерната отстъпчивост на Запада насърчава още повече завоевателните амбиции на Путин. Ето защо санкциите са правилно решение - макар да не могат да го спрат, те поне ще покажат на Путин, че Европа не толерира нарушенията на международното право.

В едно отношение обаче военният аспект е все пак от важно значение: за източните страни-членки на НАТО трябва да е вън от съмнение, че в случай на агресия срещу тях Алиансът ще ги защити. Путин знае, че Западът няма да прибегне до военна намеса в Украйна. Но ако нещо го накара да остане с впечатлението, че за да избегне открит конфликт с Русия, НАТО е готов да изостави свой съюзник като Естония например, Путин ще е с развързани ръце, а с НАТО ще е свършено.