1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Голямото българско слухтене

28 март 2013

Кой в България консумира СРС-гозбите на тайните служби? Защо около избори поривите за подслушване в най-бедната европейска държава стават неудържими? Анализ на Георги Папакочев:

Снимка: Fotolia/Ignatius Wooster

Преди избори в България гладът за т.нар. „сенчеста информация” се изостря неимоверно много. Просто залогът е прекалено голям - да влезеш във властта или само да се докоснеш до нея е единствената възможност за мнозина да си осигурят нормално съществуване за известно време. А в най-бедната и объркана европейска държава това е истински екзистенциален успех. Поради това средствата и методите за събирането на подобна информация обикновено са безогледни, а опитите за нейното придобиване са насочени най-вече към естествените й източници – политици и журналисти.

Общество - ченгеджийница

Преди две години, по повод скандала с подслушваните разговори на митническия шеф Ваньо Танов и на някои политици, потресени чуждестранни медии цитираха тогавашия премиер Борисов, който риторично беше попитал журналистите: “Кажете ми, защо да не бъдат подслушвани и разработвани? Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция.” Тези думи накараха кореспондента на германската телевизия АРД Андреас Майер-Файст да отбележи в репортажа си от София, че „не всичко е постижимо със законни средства, когато става въпрос за управление на български министри”. Социалният антрополог Харалан Александров пък обобщи, че „общество, в което хората избират да са жертви, приемат да бъдат подслушвани и контролирани, е абсолютно нормално да прилича на „ченгеджийница”.

СРС-та срещу бюлетини?

Своеобразно потвърждение на тези безрадостни заключения наскоро направи зам.-главната прокурорка Ася Петрова. Тя съобщи, че за първи път в страната подслушването ще се прилага от разследващите като способ за събиране на доказателства при изборни престъпления. С използването на т.нар.СРС-та /специални разузнавателни средства/ обвинението се надявало не само да достигне до организираните групи за покупко-продажба на гласове, но и най-сетне да представи пред съда годни доказателства за тяхната престъпна дейност.

Слухтенето в интернет е една от формите на следене на неудобниСнимка: picture-alliance / dpa

Дали слухтенето на екипа на главния прокурор ще се увенчае с успех е трудно да се каже. Особено след решението на Европейския съд в Страсбург от 2007 година, в което бяха посочени „вродените дефекти” на българския закон за СРС: невъзможността на невинните граждани да научат, че са били следени; безотчетните правомощия на вътрешния министър да разрешава и контролира използването на въпросните средства; както и липсата на гаранции, че събраните данни са унщожени ако не са послужили за повдигане на обвинение. До ден днешен споменатите дефекти не са отстранени, още повече, че по-малко от 10 на сто от придобитата по таен път информация – следене, филмиране, наблюдение, ровене в интернет кореспонденцията – се използва от българския съд като някакво доказателство.

Големият „Буда” и тоталитарните демони

Особено тревожни са и данните за подслушване на неудобните за властта журналисти. През февруари 24 медийни представители изпратиха до главния прокурор Цацаров и тогавашния парламент отворено писмо с настояване да бъде проверено дали бившият премиер Борисов е поръчвал образуването на дела за оперативно наблюдение на журналисти. Отговор е малко вероятно да бъде даден, но причината едва ли е само в разпуснатото вече 41-во НС.

Тези дни представители на гражданското сдружение легия „Антимафия” съобщиха в медиите за съществуването на „частна ГДБОП”, която от година се занимавала със събиране на информация за журналисти и политици и изготвяла компромати за тях. От своя страна политическата формация „Движение България на гражданите” настоя прокуратурата да разследва щателно съществуването на подобна паралелна силова структура. В станалия особено неудобен за властите сайт „Биволъ” също бяха изнесени данни за разработка на силовите ведомства с кодовото име „БУДАли” срещу двамата собственици на медията, които имаха храбростта първи да огласят подробности около агентурния псевдоним на бившия премиер в ЦСБОП, въпреки сегашните клетви на неговия вътрешен министър Цветанов, че подобна разработка няма.

Европейският съд за човешките права отдавна е поставил лоша диагноза на българския закон за СРССнимка: Getty Images

Поривите за слухтене обаче не утихват и днес. Причината? Най-точно тя беше формулирана миналия месец от „Репортери без граници”. По повод заплахата на министър-председателя Борисов, че можел да разпореди на службите да спретнат наблюдение на всички местни журналисти, международната организация заяви: ”Ние мислим, че разследванията на секретните служби върху печата и журналистите принадлежат на друга, изживяна вече епоха на демоните на Студената война".

Изживяна? - Едва ли.

Не и в България.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ