Мрачни икономически прогнози, предупреждения за опасност от държавен банкрут, силови политически игрички между управляващите и опозицията - всичко това притеснява Йоргос Сарандопулос, който държи малък фризьорски салон в северните квартали на гръцката столица Атина. Като дребен предприемач и глава на семейство, мъжът от Пелопонес е заинтересован от стабилност в икономиката и социалната система на страната.

В навечерието на предстоящите парламентарни избори (25 януари) Гърция обаче е докрай поляризирана: консервативният премиер Андонис Самарас се бори за политическото си оцеляване и предупреждава, че евентуална победа на опонентите му може да доведе до излизането на страната от еврозоната, докато лявата опозиция настоява за скъсване на отношенията със страните-кредиторки, за ново предоговаряне на гръцкия дълг и дори за налагане на мораториум върху неговото обслужване.

Икономическата криза затруднява Йоргос Сарандопулос. Както и много други гърци, майсторът-фризьор разчита на известно разхлабване на политиката на икономии. Още повече, че той има да изплаща банков кредит, който е взел за модернизиране на салона си още преди избухването на кризата. Той вече не вярва на никакви предизборни обещания, нито пък на това, че е възможно на бърза ръка да се предоговорят отсрочки за изплащането на външния дълг: "

Политиците ни ще се сблъскат с действителността още при първото си посещение в чужбина след изборите. По същия начин се развиха нещата и със сегашния премиер Самарас - преди избирането му през 2012 г. той обещаваше нови преговори със страните-донори, но после даде на заден ход, когато се сблъска с реалността", припомня дребният предприемач. Най-голямото му желание в момента е гръцките политици от всички лагери най-после да се обединят около една обща линия, за да се заемат с изваждането на страната от кризата.

"Гърция не е заслужила това"

Загрижен е също и Леонидас - банков служител от Атина, който отказва да издаде цялото си име. За радикалните предизборни обещания той казва следното: "Намираме се в тежка ситуация и мога само да се надявам, че тези парламентарни избори ще доведат най-сетне до повече стабилност. В случая не става толкова въпрос за мен самия, а за моите деца. Те трябва да имат по-добро бъдеще. Страната ни не е заслужила всичко това, на което сега сме подложени", казва той.

Но как да изглежда това по-добро бъдеще за Гърция? В предизборната кампания малко се говори за това - сякаш политиците са прекалено заети с това да се обвиняват взаимно. Най-често те се нападат по въпроса за рекордно високата безработица в страната и за ролята на държавата в икономиката. Докато лявата опозиция обещава да отпуска повече обществени средства за социалната сфера и да отмени приватизацията, консервативният премиер Самарас продължава да залага на умерени данъчни облекчения и инвестиционни стимули за бизнеса.

Йоргос Сарандопулос е убеден, че нови работни места може да създаде само частната икономика и затова смята, че би било грешно да се спира приватизацията. Точно закостенелите държавни структури в икономиката и всевластието на някои синдикати, според него, са довели до сегашната криза. 38-годишният майстор-фризьор е убеден и в това, че държавата е лош работодател.

Силни настроения в полза на радикалната промяна

Евангелия Алексаки вижда нещата другояче. Тя е една от онези 595 щатни чистачки, работили навремето във финансовото министерство, които бяха съкратени през септември 2013 година. Оттогава насам почти ежедневно жените протестират с четки и метли пред входа на министерството. "Борим се за оцеляване, уволнението ни беше неправомерно. На 60-годишна възраст нямаме шанс да получим друга работа, нито пък пенсия", оплаква се жената от Корфу.

Затова Алексаки е насочила надеждите си към лявата партия "Сириза". 58-годишната жена смята, че предупрежденията за засилване на политическата нестабилност в страната се разпространяват само от хора, които имат интерес да всяват страх у хората - не само в Гърция, но и в Европа. Тя се е уморила от предизборните обещания на управляващите и казва:

"Не се страхувам. Нуждаем се от нова политика. Децата ни бягат в чужбина, страната се разпродава на парче. Никога досега не съм виждала толкова много бездомници и хора, които се ровят из боклуците, за да търсят храна. Обещават ни икономически растеж, но дали ще имаме сили да го доживеем?", възмущава се Алексаки.

Уволнените чистачки междувременно постигнаха и една етапна победа - през май 2014 атински съд разпореди на министерството да върне на работа 397 от тях. Правителството обаче обжалва, а окончателното решение се очаква най-рано през февруари. Сега чистачките се надяват на политическо решение на казуса - след като на власт дойде ляво правителство.