През 2009 година японският икономист Кеничи Омае написа, че силата на еврото зависи от строгата фискална дисциплина. Експертът визира договорения още преди въвеждането на еврото Стабилизационен пакт, който със строгите си правила трябваше да гарантира стабилни бюджети. Само че японският икономист изпуска из очи факта, че участниците във валутния съюз систематично погазват правилата, съдържащи се във въпросния Стабилизационен пакт.

"Във валутния съюз бяха допуснати страни като Белгия, Гърция и Италия, чиито дългове далеч надвишаваха допустимата горна граница от 60 процента", пише анализаторът от Дойче банк Николаус Хайнен в книгата си "Мисия доверие". Пактът всъщност беше "убит" още през 2003 година, когато Германия и Франция успяха да избегнат грозящите ги санкции заради високите им бюджетни дефицити.

Пак Северът срещу Юга?

Стабилизационният пакт е бил нарушаван вече над 100 пъти. Досега обаче не е наложена нито една санкция. Означава ли това, че европейците са недисциплинирани? Вероятно, след като всеки опит за създаване на общи правила се проваля.

Николаус Хайнен от Дойче банк смята, че това се дължи на културните различия в Европа: правилата се спазват само в Северна Европа, докато европейският Юг ги възприема по-скоро като препоръки, казва експертът. С други думи: докато германците държат на принципите, французите предпочитат да решават според конкретния случай.

Откакто през май 2010 година еврокризата обхвана цялата еврозона, страните-членки не правят нищо друго, освен да оказват финансова помощ на закъсалите. Според Вим Кьостерс от Института за икономически изследвания, общовалидните правила са от решаващо значение за по-нататъшното съществуване на валутния съюз. "Без ефикасни общи правила валутният съюз ще се провали, а еврото ще престане да съществува", казва той.

Quo vadis, Европа?

Държавите имат шанс да си възвърнат доверието, ако в усилията си да спасят еврото се придържат към създадените от самите тях правила. Но засега това не се получава - приемат се някакви изисквания, а само няколко седмици по-късно те вече не са валидни. Доста дълъг е списъкът на правилата, които са били или продължават да бъдат нарушавани: например строгите изисквания за реформи; или пък опрощаването на част от дълговете, което първо беше отхвърлено, после одобрено, но само за Гърция. А фискалният пакт, който влезе в сила в началото на годината, е просто един книжен тигър - и нищо повече, категоричен е Николаус Хайнен. Той не гледа с добро око и на новата роля на ЕЦБ. Хайнен смята, че е налице опасност страните-членки да занемарят усилията за реформи и икономии, защото вече знаят, че в краен случай ЕЦБ ще им се притече на помощ.

Автор: Ж. Данхонг, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов