Длъжни сме да проявим разбиране към Полша, Чехия и Унгария, които не желаят да следват бежанската политика на Германия. Никой не може да ги принуди да се обявят за общества, които са отворени за всекиго. И точно на тези стари европейски страни не бива тепърва да им се обяснява какво точно представлява свободата и какво - собствените им нации. Защото Варшава, Прага и Будапеща все още добре помнят онова, което някои други може би са забравили. Новите страни-членки на ЕС съвсем наскоро извоюваха свободата си, която дори още не е напълно сигурна - та нали тъкмо те са „фронтовите държави" в новата конфронтация с Русия. Точно на тези държави няма нужда да се припомня, че тъкмо страните-членки са господарите на европейските договори, които бранят собствената им национална идентичност.

Или всичко, или нищо

Но тези горди господари са длъжни да усвоят въпросните договори в тяхната цялост. Главният принцип гласи: в ЕС или членуваш изцяло, или изобщо не членуваш. Общите решения трябва да се изпълняват. Включително и решението за разпределението на бежанците, което беше потвърдено от Европейския съд. Човек може да го критикува, но то е валидно. И кой ли може да възрази срещу констатацията, че общоевропейска задача е не само подсигуряването на външните граници, но също така приемането и разпределянето на бежанци? Да не говорим, че отвъд конкретните правила съществува и такова нещо като „европейска солидарност". Още повече, че броят на бежанците, които трябваше да бъдат приети от източноевропейските държави, е незначителен.

Това не е концерт по желание

Омразата и насилието срещу чужденци тъй или инак нямат място в една общност от правови държави. Впрочем, една такава общност се дефинира и със способността си да приема неприятни решения. А и политиката към бежанците и без това вече се промени - включително и под влиянието на Варшава, Прага и Будапеща.

Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main