Търсенето на отговора на този въпрос започва с историята на холивудския филм "Седем години в Тибет". Лентата с Брад Пит в главната роля е направена по действителен случай. Филмът разказва историята на най-известният австрийски алпинист Хайнрих Харер, който заедно със сънародника си Петер Ауфшнайтер предприема експедиция за изкачване на един от най-високите върхове в Хималаите. След редица перипетии обаче двамата се озовават във военнопленически лагер, откъдето успяват да избягат.

Харер се отправя към Лхаса, където се сприятелява с младия Далай лама. Седемте години, прекарани в Тибет, променят изцяло живота на австрийския алпинист.

"Една приказка се превърна в действителност"

Самият аз не мога да повярвам, че точно аз - един австрийски алпинист, ставам приятел на Далай лама", разказва Харер години след преживяванията в Тибет, които той описва в автобиографичен роман. Романът на Харер, а по-късно и екранизацията "Седем години в Тибет" предизвикват в Западния свят вълна на съпричастие със съдбата на тибетския народ. Съдба, която вълнува Запада до днес, разказва Яри Гросе, доцент по синология в Бон.

"Още след първото си посещение в Китай младите студенти по синология искат да са като Брад Пит в лентата "Седем години в Тибет", или пък като Ричард Гиър в "Червеният ъгъл".

Подобно на Ричард Гиър в личния му живот мнозина от студентите, за които говори доцент Яри Гросе, искат да свържат съдбата си с тази на Тибет.

Екзотичният тибетски пейзаж, местните обичаи и традиции, червените одежди на будистките монаси са нещата, които романтизират представата за Тибет, превръщайки го в

райско кътче на 4000 метра надморска височина

За това допринася обаче и един друг основен фактор, казва доцент Гросе.

"От огромно значение е личността Далай лама. Всеки, който го е срещнал лично, или е наблюдавал негови медийни изяви, е истински развълнуван."

Далай лама, който от 1959 година живее в изгнание в Индия, пледира по цял свят за запазване на тибетската култура. Сред най-близките му приятели са световноизвестни актьори, политици и хора на изкуството. Въпреки че не пропуска възможност да подчертае, че не иска незавимисот, а широка автономия за Тибет, комунистическата пропаганда в Пекин го дискредитира като сепаратист. Както преди, така и сега съдбата на тибетския народ вълнува цялата световна общественост. И това ще остане така, докато не бъде намерено мирно решение на конфликта.