Виктор Орбан е заел много хитра позиция. "Да, ако има справедливи забележки, ние ще променим медийния закон", казва той и удря с един куршум два заека. От една страна той не може да бъде обвинен, че блокира позицията на Европейската комисия, а от друга елегантно, но настоятелно изисква доказателства за неправомерността на прокарания от него закон.

На лов за доказателства

Сега юристите на Европейската комисия трябва да прочетат закона от 200 страници и да проверят дали тексът не нарушава една от директивите на ЕС от 2007 година, която дефинира правата на слушателите и зрителите. Тук трябва изрично да се отбележи, че тази директива не дефинира свободата на медиите. За кой ли път ЕК трябва да направи завой, за да прокарва общите ценности в Европа и преди всичко да ги защитава.

Втора точка: Лисабонският договор. Там е записано черно на бяло: "Този, който нарушава ценностите на съюза, може да бъде лишен от право на глас при вземане на решенията" - обаче само в краен случай? И по тази точка тепърва трябва да бъдат открити доказателства. Тежка задача, като се има предвид, че законът току-що бе приет.

Как ще се развие историята по-нататък е ясно като бял ден. Европейските юристи ще проверяват закона, медийните контрольори в Унгария ще протакат нещата и шестмесечното унгарско председателство на съюза ще изтече за миг. А когато щафетата се поеме от Полша, никой вече няма да поглежда към Унгария. И Виктор Орбан може доволно да потрива ръце - законът спасен, реномето също. А контрольорите отново могат да се захванат за работа.

Какви са шансовете?

Много евродепутати искат да спрат медийния закон в Унгария, но те разполагат със скромен инструментариум за тази цел. Консервативните евродепутати няма да сътрудничат, а ще подкрепят консервативното правителство в Будапеща. Остава втората надежда - държавните и правителствени ръководители. Те би трябвало да внесат темата в дневния ред на срещата си на върха и преди всичко да застанат твърдо зад Европейската комисия. Но и тук има някои, които по-скоро биха защитили Виктор Орбан - един Берлускони например. Италианският премиер все още се крепи на власт, именно защото оряза крилата на медиите, концентрирайки ги в свои ръце.

Изводът: изгледите за свободата на медиите в Европа са лоши. Ако обаче евродепутатите и правителствата не могат да защитят свободата на медиите на континента, не бива и да се чудят на растящия евроскептицизъм на гражданите.