Владимир Путин обяви разширяването на руския ядрен арсенал с нови 40 междуконтинентални ракети. И оправда тази мярка с намерението на САЩ да разположат тежко въоръжение в няколко източноевропейски страни-членки на НАТО. Странно оправдание, като се има предвид, че подсилването на отбранителните способности по източната граница на НАТО се случва тъкмо заради агресивната политика на Русия в Украйна.

Западът и Русия отново са главни действащи лица в един филм, който вече сме гледали: тъй като си нямат доверие, двете страни в този конфликт започват демонстративно да засилват военната си мощ. Резултатът: класическа спирала на въоръжаването.

Как се стигна дотук

Това развитие изобщо не трябва да ни изненадва - конфронтативната реторика на Москва е просто "новата нормалност". И много грешат онези, които смятат, че влошаването на отношенията между Русия и Запада се дължи на конфликта в и около Украйна. Причината за тази нова конфронтация е на съвсем друго място - в самата Русия. Когато през 2012 година Путин се възкачи за трети път на президентския пост, руската средна класа реагира с мащабни протести. В резултат от това Путин изпадна в тежка легитимационна криза, на която Кремъл отговори с още по-ясно изразено обръщане към националните и православните ценности. А с антизападната си реторика, която около конфликта в Украйна придоби заплашителни размери, Путин успя да преодолее загубата на доверие от 2012 година - и качи рейтинга си до рекордните 80 процента подкрепа.

Този нов път на развитие вървеше ръка за ръка с новата икономическа стратегия за страната: в условията на глобална финансова криза и падащи цени на горивата Кремъл реши (много преди конфликта в Украйна) да сложи край на предложеното от Запада партньорство за модернизиране. Вместо това Москва заложи на реиндустриализирането на руската икономика по стар съветски модел: съживяване на икономиката (в сектора на производството) чрез развитие на изследователските институти към руския военно-промишлен комплекс.

Въоръжаването - отдавна планиран ход

Още през февруари 2012 година, когато още беше министър-председател и кандидат за президентския пост, Владимир Путин обяви мащабни инвестиции в руската отбранителна индустрия на стойност 23 трилиона рубли. Над три години изминаха и от деня, в който той обяви, че още десет руски военни подразделения ще бъдат оборудвани с ракети "Топол-М" и "Ярс", които могат да носят ядрени бойни глави. Сега Путин повтаря същото. Само че обръща причината и следствието, поставяйки плановете си в контекста на натовската концепция за Източна Европа.

Горчивата истина гласи, че причината за тази нова конфронтация между Запада и Русия е не конфликтът в Украйна, а политическият курс на Путин, който от години ни тласка към нова Студена война. Колкото и Западът да не иска да го осъзнае: това е "новата нормалност".