Преди една година украинците успяха да свалят един автократичен и корумпиран режим. Те избраха демокрацията и европейската перспектива за страната си. Но в битката си за самоопределение се оказаха изправени пред един нов, много по-могъщ противник - Русия. От страх, че Украйна може да се превърне в демократична държава, Кремъл разпали война насред Европа. Целта, която преследва Москва, е вече повече от ясна: да попречи на Украйна да стане европейска държава. И да сложи край на мечтите на украинците за живот в демокрация, благосъстояние и мир.

Преди година стотици хиляди украинци демонстрираха месеци наред срещу авторитарната система на Виктор Янукович. Напук на сковаващия студ. И напук на бруталното насилие от страна на властите. И промяната се случи - властимащите капитулираха и избягаха в Русия, която и до днес окачествява протестите като "държавен преврат". Истината е обаче друга: системата на Янукович беше обречена на смърт, защото беше прогнила отвътре. Накрая дори силите за сигурност отказваха да се подчиняват на президента Янукович. Не, това не беше държавен преврат. Янукович отдавна вече беше избягал в Русия, когато парламентът в Киев го обяви за свален.

Ярост и мъка

Кремъл реагира на събитията в Украйна с агресия и насилие. Нарушавайки всички правила на международното право, Москва анексира полуостров Крим и разпали войната в Източна Украйна. А различни екстремисти подклаждат несигурността чрез кървави атентати в Харков и Одеса - градове, които са далеч от сегашния фронт. След Янукович, сега Русия е тази, която иска да отнеме на украинците правото им на самоопределение и достоен живот. Те знаят това много добре и затова гордо отпразнуваха годишнината от протестите на Майдана. Именно там беше открехната вратата към свободата. Само че раните от тази битка още кървят.

Украинците скърбят за над 100-те демонстранти, убити по време на протестите от снайперисти, а мъката им се смесва с ярост, насочена преди всичко срещу собственото им правителство. Защото и до днес не е изяснено кой е стрелял по демонстрантите. Не е ясно също така кой е издал заповедта за кръвопролитието на Майдана. Близките на жертвите и до днес чакат отговор на тези въпроси. И е неоспорим факт, че украинското правосъдие се провали при разследването на това престъпление.

Хората скърбят и за хилядите жертви на войната в Източна Украйна. Над 1 милион са бежанците от източната част на страната, превърнала се в зона на насилие, опустошения и беззаконие. В същото време украинското правителство и президентът Порошенко се изложени на силен обществен натиск. Във войната срещу подкрепяните от Москва сепаратисти украинската армия търпи поражение след поражение. И никой не знае дали ще бъдат спазени договореностите от Минск за прекратяване на огъня и изтегляне на тежките оръжия.

Година по-късно

Много украинци все още вярват, че Порошенко и неговото правителство ще постигнат победа в тази битка. Но горчивата истина е, че срещу един такъв могъщ противник, какъвто е Русия, Украйна не може да постигне военна победа. Силата на Украйна се състои в това, което демонстрираха хората от Майдана - а именно, че са способни да се организират и да въстанат срещу политическите лъжи. Смелостта на тези хора би трябвало да предизвиква безпокойство в Кремъл. Защото гражданското общество е мощна сила, която един ден ще се почувства не само в Украйна, но и в Русия.

В същото време е факт, че много от исканията на демонстрантите от Майдана все още не са удовлетворени. Преди година протестиращите настояваха за икономически реформи, независимо правосъдие и край на корупцията. Само че олигарсите продължават да дърпат конците в политиката и икономиката на страната. А хората от Майдана въстанаха именно срещу тези безобразия. Казано иначе: една година след промяната битката на украинците още не е спечелена.