През последните месеци германската криминалната хроника бе допълнена от престъпление, което за пореден път отвори темата за чеченците и тяхната интеграция. След стрелба пред Чеченския културен институт в Берлин двама мъже, чеченец и руснак, бяха тежко ранени, а полицията предположи, че става дума за разпра между престъпни групи. Германската федерална криминална служба твърди, че именно чеченските банди са отговорни за голяма част от трафика на наркотици в столицата. Журналистът Маркус Венер от германския вестник “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” отбелязва, че Австрия също има горчив опит с чеченските престъпни кланове и прави обзор на историята до днес. Ето по-важните моменти от публикацията:

Лицата, с произход автономната руска република Чечения в Северен Кавказ, се считат за особено проблематична група сред мигрантите в Германия, пише Маркус Венер и ги описва като склонна към насилие общност, която живее изолирано в организирани кланове и семейни структури. Десетки хиляди чеченци са потърсили убежище в Германия през последните шест години, а най-осезаемо това се е усетило през 2013 и 2015/16 г. Броят им днес достига близо 50 хиляди души.

Дълъг и труден опит с чеченските мигранти има и съседна Австрия, твърди Венер. В страната живеят около 30 000 души, но предвид населението на Австрия, което е около 8,8 милиона жители, делът на пришълците с чеченски произход е доста по-висок. Именно затова чеченските престъпници, както и ислямистите, са постоянен проблем за алпийската република. “Планинският народ” има преобладаващо лош имидж сред австрийците, който бе затвърден отново преди три месеца, когато австрийските вестници осъмнаха със заглавия за жестокото убийството на 7-годишно чеченско момиче от 16-годишен чеченец. Тогава полицията трябваше да пази семейството на извършителя, страхувайки се, че роднините на жертвата ще спазят традицията за кърваво отмъщение.

В публикацията се сочи също, че повечето изселници пристигат в Австрия десетина години по-рано от сънародниците им в Германия. В периода 2002 - 2007 г. в Австрия емигрират над 17 000 души. По това време втората чеченска война между руската власт и сепаратистката република е към своя край, а молбите за убежище изведнъж се оказват повече, отколкото одобрените кандидати. Бързо става ясно, че Австрия е наводнена от бежанци, пише Венер и допълва: сред тях са и много мъже от т. нар. "Кавказки емират", които се противопоставят както на Русия, така и на управлението на чеченския президент Рамзан Кадиров. След 2008 г. Кадиров започва да изпраща свои представители в Австрия, които чрез заплахи да принудят опонентите му към подчинение. Един от противниците му, Умар Израилев, е застрелян през януари 2009 г. във Виена, а малко по-късно австрийските служби за сигурност откриват списък с имената на лица, опълчили се на кадировия режим, за които се предполага, че са в смъртна опасност. В над 200 от случаите властите осигуряват поставянето на застрашените в съответните програми за закрила.

Кланът решава кой да живее и кой да умре

Следващото предизвикателство за австрийските власти идва с възхода на т. нар. "Ислямска държава"(ИД), четем по-нататък в статията. Голяма част от младите чеченци, пристигнали в Австрия като деца, се радикализират и стават податливи на идеологията на ИД. Когато през ноември 2013 г.  чеченският ислямист Ахмед Чатаев, напуска Австрия, за да се присъедини към редиците на "Ислямска държава" в Сирия, мнозина млади хора тръгват след него. Бройката им е около 320 души, от тях 130 са чеченци. Чатаев е смятан за ръководител на терористичната атака върху летище Истанбул през 2016 г., в която загинаха 45 души. Самият той умира през ноември 2017 г., когато се самовзривява в жилището си в Тбилиси, Грузия. След провала на "Ислямска държава" емиграцията на радикални ислямисти от Австрия намалява: повечето са мъртви, около 40 се връщат в Австрия, а някои от тях се отказват от джихадистката идеология.

За Маркус Венер, обаче, проблемът с лошата или липсваща интеграция на чеченците в австрийското общество остава. Чеченците живеят според своите традиционни правила, наложени от клана, семейството или старейшините. Всеки, който ги нарушава, ще бъде отхвърлен или наказан, а решението, кой да живее и кой да умре, зависи от собствената им юрисдикция.

“По-добре късно, отколкото никога”

 Австрия вече си е взела поука, макар и със закъснение, посочва изданието. Процедурите за убежище на чеченци се разглеждат по-внимателно; тези, които се връщат обратно в Чечения, получават финансова подкрепа, а някои биват депортирани към Русия. И в двата варианта бройката не надвишава 300 души. В последните години има и случаи на екстрадирани лица по искания от руска страна -  за Австрийската агенция за сигурност, както и за Федералното бюро за защита на конституцията, което за разлика от Германия има и изпълнителни правомощия, това е важен сигнал за чеченските престъпници, че действията им в Русия няма да останат безнаказани. Същевременно, обаче, властите все още трудно достигат до чеченците, пише изданието, посочвайки като причина страхът на общността от наказания. Този проблем съществува и при германските органи за сигурност. На тях им е било нужно доста време, за да признаят предизвикателството, което представляват чеченските групи за организираната престъпност и ислямския екстремизъм, изтъква авторът на публикацията и допълва, че сега сега те се опитват да бъдат по-решителни и да се учат от австрийските си колеги.

Необходимо условие за успех би било не на последно място и прилагането на по-строги съдебни мерки. Но страхът от по-нататъшните насилствени действия на чеченските групи продължава да е силен: "Защото не сме в състояние да поставим граници", заключава изданието. 

аг, фац, мв, рф