Млади войници с лопати и ръкавици внимателно разравят земята. Изваждат почернели кости, черепи и части от обувки. Сортират ги и броят фрагментите. Разкопките в центъра на Брест изглеждат като зинала рана. След двумесечен труд се приближава и краят на разкопките. Специалната армейска част вече е открила тленните останки на 1190 души. Това съобщават градските власти в Брест. В средата на януари работници откриват случайно първите кости при полагането на основи за жилищен блок в историческата част на Брест. Между декември 1941 и януари 1942 година на това място е имало еврейско гето. Нацистите завладяват територията и избиват над 15 000 евреи в близката гора. "Тук се вижда резултатът от една ужасна война и геноцид. Историята говори сама за себе си", казва командирът на специалните части майор Павел Галецки.

Дълго време обаче не е било ясно какво ще стане с района след завършване на разкопките. Сега от канцеларията на кмета съобщават, че е взето решение строителните работи да продължат. Планираният жилищен квартал е луксозен проект. Представител на строителната фирма казва за ДВ, че миналата година един квадратен метър площ е струвал 1100 евро. А това е двойно по-висока цена от средната в града.

Град, изграден върху "кости"

Още седмици преди завършването на разкопките градските власти настояваха, че изграждането на модерен жилищен комплекс е най-доброто решение за града. Ръководителката на културния отдел в градския съвет Ала Кондак казва, че градът няма нужда от още един паметник. Наблизо се издига малка мраморна плоча, която напомня за 34 000 евреи, избити от нацистите в Брест по време на Втората световна война.

Градските власти и строителната фирма подчертават, че основите на новия жилищен блок няма да бъдат в близост до мястото, където са открити тленните останки на евреи. Според официалните планове масовият гроб ще лежи под един двор. Сътрудници на кмета заявяват, че сигурно ще бъде поставена и мемориална плоча. Ала Кондак пояснява, че такива разкрития е имало и по-рано. "Когато бяха построени околните сгради, също бяха открити кости", казва тя и сочи близкия жилищен комплекс до строителната площадка. Една жена от квартала на свой ред напомня, че целият град е изграден "върху кости".

Това разкритие е вик

Според историчката Ирина Лавровская откритите кости разказват една друга история. "Това откритие ни зове да обърнем необходимото внимание на земята под нашия град", казва тя. От месеци насам Лавровская призовава да бъдат спрени строителните работи в района. Тя е предложила на това място да бъде издигнат мемориал за жертвите. Решението за продължаване на строителството е "отрезвяващо и болезнено", смята тя. Ирина Лавровская е израснала само на няколко улици оттук. В момента пише книга за средновековния Брест, в която описва педантично всички райони на града, включително и еврейския квартал. "Хората не бива да живеят там, където е имало масово унищожение. Болката продължава и до днес. Аз виждам всички исторически плоскости, всички различни епохи. Ако не се лекуват симптомите на една болест, тя ще се повтори някой ден", казва тя.

Заличените следи

Брест има дълга и болезнена еврейска история. Преди Втората световна война половината от населението на града е от еврейски произход. Само малцина оцеляват от Холокоста. Днес в Брест няма и една синагога. През 1959 година съветите преобразуват старата синагогата в кино. А върху еврейското гробище е била изградена спортна площадка. И днешните беларуски власти не се грижат за евреите. Регина Симоненко е председателка на еврейската общност. Години наред тя призовава на мястото на откритите при строителни работи през 2014 г. еврейски гробове да бъде издигнат паметник. Към последното откритие обаче тя подхожда повече рационално. "На това място на бившото гето са разстрелвани хора. Вероятно не е възможно цялата площ да бъде превърната в гробище", споделя Симоненко. Тя настоява също да бъде поставена поне паметна плоча в новия жилищен комплекс и призовава властите да не предават отговорността за еврейските жертви на Холокоста само на еврейската общност, а да ги почетат като граждани на град Брест.

Поуките от миналото

Ирина Лавровская споделя това мнение. Тя смята, че беларуските власти не са се поучили от миналото. Опозицията в страната е подложена на постоянен политически натиск. Критиците на правителството окачествяват Беларус като "последната диктатура в Европа". Лавровская казва, че масовите гробове са предупреждение към бъдещите поколения за опасността от авторитарен режим. Затова тя иска обществена историческа дискусия - колкото и болезнена да е.