Точно 40 на сто от парите на Евросъюза са предназначени за селското стопанство, като тези 50 милиарда са един вид добавка към доходите на селяните. В момента европейските правителства обсъждат общия си бюджет до 2020 година – и въпросните десетки милиарди са сред най-горещите теми. Защото става дума не само за субсидии, а за аграрна, социална, икономическа и екологична политика.

"Зеленото" засега е химера

В областта на селскостопанската политика интеграцията на Евросъюза е стигнала особено далеч, т.е. националните държави вече имат твърде малко правомощия. А еврокомисарят по селското стопанство Дачиан Чолош иска да използва възможността за реформи, насочени най-вече към защитата на природата. Той се кълне в устойчивото „зелено” развитие и вярва, че европейците ще направят съответния завой в аграрната политика.

Накратко - Чолош настоява в бъдеще селскостопанските субсидии да се обвързват със строги екологични изисквания. Плановете му предвиждат седем процента от култивираните площи да бъдат освободени от неекологичния натиск на понякога прекалено интензивното земеделие. Еврокомисарят вижда селяните на бъдещето да засаждат живи плетове и да създават изкуствени езерца, така че естествената вегетация и животните да се завърнат по изтощените земи.

Германската министърка на земеделието Илзе Айгнер не споделя тези визии. Тя подчертава, че в Германия потреблението нараства и страната не може да си позволи да „замразява” селскостопански земи. Плановете на Чолош навярно ще попаднат и под ударите на повсеместните икономии, защото ако парите за селско стопанство бъдат орязани, това най-вероятно ще стане именно за сметка на природата, а не на помощите за селяните.

"Новите" няма да догонят скоро "старите"

Разпределението на помощите между отделните страни в Евросъюза също е източник на напрежение. Навремето изкупните цени на някои продукти бяха гарантирани от Европейския съюз – и така възникнаха прочутите „морета от мляко” и „планини от масло”, които отчасти отидоха на боклука, за да се запазят цените. Днес селяните получават директни помощи за обработваемите площи, а не за произведените количества.

От този регламент най-много печелят големите държави с традиционно развито селско стопанство като Франция и Испания. А новоприетите източноевропейски страни настояват за равноправно третиране - защото за една и съща площ полският селянин съвсем не получава същите пари като френския си колега. Облагодетелстваните се защитават с твърдението, че и цените във Франция са по-високи от полските. Но в момента така или иначе няма признаци, че селските стопани от „новите” страни ще започнат да получават толкова, колкото взимат другите. Ако изобщо някога субсидиите се уеднаквят, това ще стане на по-ниското, а не на по-високото ниво, смятат наблюдателите. Още повече, че много държави-членки на Европейския съюз, в които селското стопанство не играе такава роля – като Великобритания, например, смятат субсидиите за същинско разхищение и непрекъснато искат съкращаването им.

Отвън нещата изглеждат много по-добре. Като „страничен наблюдател” Организацията за икономическо сътрудничество и развитие оценява положително аграрната политика на Общността. От ОИСР напомнят, че само преди трийсетина години европейските селяни са получавали близо 40 процента от своите доходи благодарение на субсидиите, а днес този процент е паднал до 20. Същевременно препоръката е Евросъюзът да подпомага не доходите на селяните, а производителността на труда, рентабилността, устойчивото развитие и конкурентоспособността на селското стопанство. Защото за бранша настъпват златни времена, твърдят от ОИСР. Търсенето на храни в световен мащаб нараства с невероятни темпове и в това отношение европейците имат отлични шансове.

Автор: К. Хаселбах, А. Андреев; Редактор: Б. Михайлова