Лидерът на опозицията в Долната камара на парламента Дейвид Камерон каза право в лицето на премиера Тони Блеър “Стига толкова!” Почти едновременно с него в морския курорт Бормът една възмутена медицинска сестра също извика:”Стига толкова!”, когато Патриша Хюит, министър на здравеопазването се опитваше да я убеди заедно с колегите й в добрите страни на масовото уволнение.
Може би много избиратели също си казват “стига толкова!” като наблюдават кризите, аферите и скандалите, в които от месеци насам е замесено лейбърсткото правителство. Досега хората считаха за лично отговорен шефа на правителството. Според това тълкуване на нещата дългоочакваната и непрекъснато отлагана замяна на Блеър с Гордън Браун, определен за негов приемник, би довела до подем в партията и правителството, и би спечелила популярност на лейбъристите.

Междувременно обаче не се счита за решено, че подмяната на министър-председателя ще обърне нова страница, защото цялото правителство стремително се носи надолу. През май стават девет години откак лейбъристите стремително си възвърнаха властта, но от подема и динамиката на онова време не се чувства нищо. Днес Новата лейбъристка партия прилича на тежко болен пациент, комуто органите един след друг престават да функционират, преди той да изпадне в кома.

Човек трябва дълго да се рови преди да намери член на правителството, който да не е бил замесен в скандал. Патриша Хюит е изкупителната жертва за провала на държавната здравна система, която натрупа огромен дефицит и обяви масови уволнения на медицински сестри и обслужващ персонал. Политически много по-взривоопасно е разкритието, че през последните 9 години повече от хиляда ефективно осъдени чуждестранни престъпници, сред които наркобарони, убийци, изнасилвачи на жени и деца, след изтърпяване на наказанията им не са били експулсирани обратно в родните им страни, а са били оставени в страната. Дори и Блеър призна, че това е ” сериозно и дълбоко погрешно поведение”. Но все пак реши да запази вътрешния министър Чарлз Кларк, защото той е един от най-близките му съюзници на съвещанията на кабинета.

Най-сочният скандал засега засяга тежащия повече на килограми, отколкото на мястото си вице-премиер Джон Прескът. Не само, че той е имал афера с една от секретарките си, ами допуснал и да ги снимат как сияещ от щастие я целува публично. Ако към този каталог на скандалите причислим и непрогледните финансови гешефти на министърката на културата Теса Джоуел и скандала за раздаване на благороднически титли в замяна на дарения за партията, тогава изненадва само това, че седмица преди общинските избори лейбъристката партия не изглежда още по-зле. Все пак една трета от избирателите искат да пробват късмета си още веднъж с лейбъристите. Късметът на Блеър е, че към опозиционните консерватори все още няма достатъчно доверие.