В миналото се е смятало за абсолютно падение жени да стоят в кръг и да си подават топка. Говорим за 1900 година. Докато женският футбол в други европейски страни по това време се е радвал на голям интерес и популярност, в Германия тази разновидност на футбола почти не е била разпространена.

"Историческите документи сочат, че първият клуб за женски футбол е открит във Франкфурт. Лоте Шпехт - дъщеря на месар, го създала през 1930 година. Тя пуснала обява във вестника и 40 жени веднага се записали", разказва журналистът Едуард Хофман, автор на книгата "Осмивани, забранявани, чествани", която описва историята на женския футбол.

Футболът като грях

"Но тъй като нямало достатъчно голям интерес, година по-късно клубът бил закрит. Освен това пресата била доста агресивна към жените-футболистки. Обществото - също. Лоте Шпехт даже разказва, че е била замеряна с камъни на улицата", разказва журналистът.

След Втората световна война и след като мъжкият национален отбор става световен шампион през 1954 година, в Германия отново се повдига въпросът за женския футбол. През 1955 година Германският футболен съюз решава да забрани футбола за жени, разказва д-р Хуберт Клесен, тогавашен член на управителния съвет на футболния съюз.

"По онова време беше тежък грях жени да ритат топка по терена, поклащайки гърди. Твърдеше се, че този спорт не е подходящ за тях, защото те не са нито физически, нито психически годни за него."

Въпреки това обаче дамите не се отказали от своето хоби, разказва журналистът Едуард Хофман: "Женският футбол е бил доста разпространен преди всичко в Рурската област. Там са се събирали по 10 000 зрители на мач. Провеждали са се международни срещи извън футболния съюз. Първата е била между женските отбори на Германия и Холандия през 1956 година."

През октомври 1970 година Германският футболен съюз се решава да отмени забраната на женския футбол. Хуберт Клесен си спомня: "Трябваше да се направи нещо, защото в противен случай женският футбол можеше да се развие и да се появи орган, който да конкурира Германския футболен съюз. А ние искахме да държим нещата в свои ръце."

Днес всички се гордеят с тях

Истинският пробив идва по-късно - едва през 1989 година, когато жените печелят Европейското първенство, казва Едуард Хофман: "Тогава медиите си взеха бележка и полуфиналът за пръв път беше излъчван на живо. Така хората разбраха, че женският футбол всъщност е красив спорт. И родителите вече не забраняваха на дъщерите си да ходят на тренировки по футбол."

Междувременно германските футболистки са двукратен световен и седемкратен европейски шампион, а някогашният им противник - Германският футболен съюз - се е превърнал в най-верния им покровител.