Футболните победи на "Байерн" и "Дортмунд" по уикенда останаха почти незабелязани - аферата "Хьонес" засенчи всички останало, след неговото самопризнание за източване на хазната. Имал тайна банкова сметка в Швейцария с "невъобразимо голямо състояние" - над половин милион евро, написа мюнхенският "Абендцайтунг". Тази информация вероятно няма да излезе вярна, но при всички положения сумата, за която става дума, е седемцифрена.

Това са лихви от капиталовложения, които Хьонес не е обявил в данъчната си декларация. Президентът на "Байерн" сам е признал вината си пред данъчните власти, разчитайки по този начин на по-меко наказание. Според "Зюддойче Цайтунг" Хьонес е внесъл вече авансово 3 милиона евро за издължаване на част от невнесените данъци. По тази сума може да се съди, че бюджетът е бил ощетен с около 6 милиона евро.

Морал, етика или какво?

Поради това, че Хьонес се е предал на данъчните власти сам, има шанс да се отърве само с глоба. Цялата афера има обаче не само правна страна. Защото тя се отнася до най-влиятелната и важна фигура в германския футбол от последните две десетилетия. И което е още по-пикантно - Хьонес винаги е подчертавал колко голямо значение отдава на морала и етиката в спорта.

Самият той винаги е претендирал да е нещо повече от обикновен президент на футболен клуб - затова говореше за дисциплина и етика по всички възможни форуми и телевизионни предавания. Изграденият по този начин имидж пък допринесе той да стане търсено рекламно лице на всякакви финансови продукти. И не само това - мнозина желаеха Германия да има политици като Хьонес, което го превръщаше в един вид президент в сянка, в човек, стоящ на едно морално ниво с Ангела Меркел.

През есента на 2012 г. в едно дискусионно предаване Ули Хьонес се обяви срещу евентуалните повишения на данъците в Германия, казвайки: "Подобно нещо не дава ефект! В крайна сметка богаташите пак ще се измъкнат към Австрия и Швейцария". След което добави: "Да пиеш вино, а да проповядваш вода не може да ни придвижи напред!".

"Чистите ръце" остават в миналото

Той ръководеше в същия стил и своя футболен клуб. Хьонес беше "Байерн", а "Байерн" беше Ули Хьонес. Името му бе символ за солидност и почтеност, за човек, който държи парите си в банката, а не в разни съмнителни офшорни зони. Той се разграничаваше от турбокапитализма на шейховете и руските олигарси в Англия и Франция по същия начин, по който клеймеше разточителността на испанските и италианските футболни клубове. И падна... отвисоко.

Всъщност колко ниско ще падне германският футболен партиарх, все още не е съвсем ясно. Самият той се надява да остане президент на "Байерн". И заяви, че не мисли да подава оставка. Само че дори това да се окаже възможно, а то е повече от съмнително, Хьонес няма да може да продължава по същия начин - като защитник на консервативните стойности, като човек с "чисти ръце". Едва ли ще може повече да критикува и "кочината", както наричаше ръководената от Сеп Блатер ФИФА. Надали ще се намери и кой да възприеме сериозно апела му за наказания спрямо тези, които нарушават финансовия "феърплей" във футбола - в случая бе визиран президентът на УЕФА Мишел Платини. Защото хората няма да забравят за тайните швейцарски сметки на прословутия футболен бос.

ДПА, АГ, ШО, ДЦ, ФО, Б. Узунова; Редактор: Б. Михайлова