"Аз не съм грешник, само защото съм хомосексуален!", възмущава се Норберт Райхертс. 51-годишният пастор е водил дълга борба с църквата и още не може да се примири. Седи край масата, облечен в тениска и джинси - изобщо не прилича на пастор. "Църквата може да бъде истинско съкровище, само че единствената й грижа е да си запази властта", казва той. Опитал се да промени много неща, продължава пасторът. В крайна сметка започнал нов живот и обърнал гръб на църквата. Заедно със съпруга си Кристоф, който също е ръкоположен свещеник, живее в малка къща в кьолнския квартал Остхайм. Като "самостоятелни католически пастори" двамата поддържат Център за теология и духовна грижа. Тук идват много хора, независимо от сексуалната си ориантация и търсят религиозни съвети. Има и много скромно обзаведено помещение за молитви. Норберт Райхертс работи допълнително и в консултанско бюро за хомосексуални и лесбийки.

Ясно призвание

Норберт Райхертс отдавна е в спор с църквата. А това не винаги е било така. Като младеж се включва активно в работата с младежите-католици. Следва философия и теология в Падерборн и Тюбинген. И още с ръкополагането си за пастор през 1992 година се чувства призван да служи на Бога и хората. "Това беше Божия заповед. И аз се почувствах задължен да тръгна по този път", казва той. Норберт предусеща колко трънлив ще бъде този път, защото от самото начало осъзнава своята хомосексуална ориентация. "Аз знаех, че моите наклонности са в разрез с църковния морал, но разглеждах това като противоречие", споделя той. Младият пастор иска да надрастне котолическото мислене. И без това смята, че 70 процента от католическите пастори са хомосексуални.

На 28 години той става пастор в Хам, а по-късно и в Дортмунд. Отслужва литургиите и се вглежда в хората. Разбира кое е най-важното за духовната грижа за тях - личността. "Именно в личността хората разпознават пастора", казва Райхертс. Само този, който е наясно със себе си и възприема своите страхове и върви по своя път, може да служи на другите и да ги насърчава в техния път", убеден е той. Това повелява дори и библейската заповед: Обичай ближния като себе си! "За мен към това спада и хомосексуалността", подчертава Райхертс.

Пасторът напуска църквата

Младият пастор решава съзнателно, както сам казва, да наруши обета за безбрачие. Присъединява се към хомосескуални групи пастори, участва в техните срещи из цялата страна и в "котолическата нелегалност" се запознава с Кристоф, пастор в съседния град Бохум. Започват да се срещат и по-късно заживяват в общо жилище. Норберт Райхертс многократно нарушава каноните на католическата църква. При него идват родители, които искат да кръстят децата си, за да им осигурят по-лесно място в детските градини. Идват и повторно оженили разведени, на които той би трябвало да откаже Светото причастие. "Това е проблемът на всички религии. Те искат да предпишат на хората единствения правилен път", казва Норберт Райхертс.

Пасторът изпраща на църквата молбата си за напускане. Онова, което се случва след това, не е изненадващо. Той е поканен от един кардинал, който реагира видимо засегнато. Първо му отправят предложение след известна "почивка" да се върне в правилния път, после следват снемане от длъжност и забраната да дава Светото причастие от името на католическата църква. А миналата година Ватиканът лиши хомосексуалния пастор и от църковен сан. "Никога не сме водили директни разговори за това", твърди Райхертс. "Чрез обета за безбрачие католическата църква държи пасторите си покорни. Нейната грижа е само да си запази властта", подчертава той. Църквата се дефинира и чрез маргинализирането на хомосексуалните и лесбийките. "Кога най-после ще поставим хората в центъра на вниманието?" пита хомосексуалният пастор, визирайки провеждащия се в Рим синод за семейството. "Аз очаквам от църквата не състрадание и милосърдие, а приемане!", заключава Норберт Райхертс.